Според банкера деленето на ляво и дясно е изгубило смисъл в българската политика

Финансистът Левон Хампарцумян и синдикалистът Ваня Григорова влязоха в задочен, но остър дебат относно Бюджет 2026 в студиото на предаването "Лице в лице" по bTV тази вечер. Въпреки идеологическите си различия, двамата се обединиха около тезата, че публичните разходи са крайно неефективни, а финансовата рамка обслужва политически интереси, вместо да решава реалните проблеми на икономиката. "В България всичко е разместено. Т.нар. леви са едни от най-тежките капиталисти, а в дясно има функционери, които цял живот са разпределяли пари," заяви Левон Хампарцумян, описвайки системата като "клептокрация".

Бюджет "повреден отвъд ремонт"

Според банкера предложеният бюджет за 2026 година не подлежи на козметични промени, а трябва да бъде изтеглен и написан наново. Той определи документа като "повреден отвъд ремонт" (damaged beyond repair) заради липсата на ясна философия и наличието на "съмнителни капиталови решения".

"Това е структура, която търси източници на допълнителни пари през бюджета," коментира Хампарцумян, визирайки неефективните разходи и опитите за финансиране през Българската банка за развитие.

Той даде драстичен пример с инфраструктурните провали: "50 години и не можем да построим 400 км път. Ако бяхме дали на чужди компании, щяхме да я имаме от 20 години," посочи финансистът по повод сагата с автомагистрала "Хемус".

Спорът за осигуровките и "слонът в стаята"

Ваня Григорова, председател на сдружение "Солидарна България", атакува исканията на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Работодателите настояват за отказ от вдигането на максималния осигурителен доход (МОД) и връщането на 5-те процента от частните пенсионни фондове.

"Нелепо е МОД да не се увеличава, защото много добре знаят, че през максималния доход се укриват вноски," категорична бе Григорова.

Тя насочи вниманието към разходите за отбрана, които определи като "слонът в стаята". "Не трябва да взимаме 6 милиарда лева за въоръжаване. Това тежи на българските граждани, които ще връщат тези заеми," заяви общинският съветник.

Пропастта в заплащането

Григорова даде конкретен пример за дисбалансите в здравеопазването, където липсата на правила води до огромни ножици във възнагражденията.

"В болници в София началници взимат 2200–2400 лева, а частни шефове – по 200 хиляди лева," разкри тя, подчертавайки, че минималните прагове са записани, но няма яснота за заплатите на специалистите и ръководителите на отделения.

И двамата гости се съгласиха, че проблемът не е само в числата на дефицита, а в това, че "когато не наричаме нещата с истинските им имена, взимаме грешни решения", както обобщи Хампарцумян.