След като от 4 януари влязоха в сила измененията на Закона за Регистъра БУЛСТАТ, които на практика доведоха до преобразуването на кодовете по БУЛСТАТ на физическите лица, които съвпадат с техния ЕГН с 10 знака в нов Единен идентификационен код (ЕИК) с 9 знака, самоосигуряващите се у нас с изненада установяват, че в БУЛСТАТ регистъра освен професионалните им данни, се оказват всичките им лични данни – постоянен и домашен адрес, имейли, телефони и пр.

Течът на лични данни – волен или неволен засяга повече от 300 хил. души със свободни професии, сред които адвокати, дизайнери, занаятчии, консултанти, счетоводители, журналисти, архитекти, вещи лица и много др. в сферата на т.нар. freelancer-и.

Според предварителната информация от последното преброяване – към дата 7 септември 2021 г. работещите българи са почти 2 млн. 426 хил. души. В същото време, по данни на националната статистика от 2019 г. страната ни поддържа голям публичен сектор с относително стабилен дял, като около 1/4 от всички наети лица с включени МО и МВР, работят за държавата, сочат данните на националната статистика.

Така, засегнати от проблема с новите ЕИК номера и публикуването на всички лични данни на самоосигуряващите се у нас, се оказват една шеста от всички работещи българи, извън държавните служители и публичният сектор.

Адв. Гергана Върбанова обяснява пред БНР защо това е проблем.

Според замисъла, новите 9-значни ЕИК „ще осигурят защита на личните данни на физическите лица, регистрирани като самоосигуряващи се в регистър БУЛСТАТ, чийто код в момента е 10-цифрен и съвпада с тяхното ЕГН. Промяната е в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни (GDPR)“.