Ученическо съчинение на тема „какъв ще стана" се оказва съдбовно за д-р Мирослав Ангелов.

Биографичен филм за успели ромски младежи направи международна филмова компания. В него участват трима „герои" от Румъния, Сърбия, Македония и един от България – д-р Мирослав Ангелов от УМБАЛ „Св. Анна". Кой е той, как е решил да стане лекар, какво е да работиш в една от най-големите болници в страната, разказва той пред clinica.bg.

Едно ученическо съчинение на тема: „Какъв ще стана" се оказва съдбовно за Мирослав Ангелов. Осемгодишното момче от квартал „Христо Ботев" в столицата написва на белия лист думата „лекар". Никой от родителите му не е медик, нито пък има близки лекари. Семейният пример липсва, но представата за доктора е повече от вдъхновяваща - благ човек с куфарче в ръка, който дава живот. Устоява на подигравките на съучениците си за това, че има големи мечти.

Издържа и на съмнението на приятелите си, че е възможно да надскочиш етноса. На 11 години загубва баща си. А няколко години по-късно и майка си. Вече е сигурен, връщане назад няма. Медицината е неговата съдба. Записва медицински колеж. Завършва след това и медицински университет.

Радостите от победите споделя с баба си и брат си.

Още в първи курс започва работа по болниците. Бил е болногледач. Бил е и медицинска сестра. Трогва се е от болката в очите на хората, търсещи помощ и избавление. Тогава разбира, че нито само една сестра и нито само един лекар, могат да задържат живота. В медицината е важен екипът. С усмивка казва, че в този случай е валидна старата народна мъдрост „сговорна дружина, планина повдига". Затова не търси идоли в бели престилки. Учи се от всеки по веригата, буквално всеки ден.

Знае, че медицината е най-бързо развиващата се наука. Тя не търпи бавните и плахите. Безкомпромисна е с некадърните. За това не пропуска симпозиумите, където се споделят новостите и опита в професията.

Не приема медицината като професия, а като мисия.

Определя родители си като пътеводни светлини, които са му дали онази ценностна система, която го е направила Човек. Дори и да не са между живите днес, те му помагат да отстоява на трудностите и да продължава да мечтае. Разказва, че иска да специализира кардиология, за да помага на другите. Споделя, че причината за смъртта на родителите му са точно сърдечно- съдовите болести.

Днес д-р Ангелов може да бъде открит в Спешното отделение на болница „Св.Анна".

Никога обаче няма да забрави първия си работен ден.

На път към лечебното заведение го настига линейка „на буркан" . Веднага се досетил, че първия ден ще е доста ударен и безпощаден. Че време за адаптация в новата среда няма да има. Признава, че в първия момент е бил стресиран. Наложило се е бързо да се овладее и да приложи всичко научено. Мисията успява - пациентът е спасен.

Вечерта го застига главобилието, а напрежението на деня не го напуска цяла нощ. Не му и хрумва да се отказва. Да помисли дори, че това не е мечтаната работа, напротив уверен е, че всичко си е струвало щом болния е добре. Продължава всеки ден да идва на болницата с удоволствие.

Очаква предизвикателствата, за да докаже, че когато работи рамо до рамо с добри професионалисти нещата се случват.

Освен кардиолозите, д-р Ангелов безкрайно уважава и реаниматорите. Споделя, че без тях не може да започне нито една операция, макар точно те да остават в сянката на хирурзите.

Не крие, че е имал и продължава да има предложения да замине на работа в чужбина. Не мисли да го направи, защото вярва, че хората имат нужда не от други, а от лекарите. Убеден е в правотата на народната мъдрост ,че камъкът си тежи на мястото. Лекарите, които избират да останат нарича „Силните". Другите не съди, но не им се възхищава.

Щастлив е, че е успял да разбие стереотипа за "мързеливото ромско момче".

Твърдо вярва в потенциала на етноса си, но уточнява че зрънцето на успеха всеки сам трябва да посади. Тъжно му е, че нито един от приятелите му, от ученическите години, не е надскочил средното образование.

Определя се като онази „бяла лястовичка", която не може сама пролет да направи. Приятелите от детските години не са го напуснали. Дори не спират да го търсят и да искат помощта му. Щастлив е, че точно онези, които не са вярвали във възможностите му днес го дават за пример на децата си. Съвсем метафорично описва надеждите си - „ лястовиците" един ден да станат повече, за да може „красивата пролет да дойде".

Днес д-р Ангелов е един от героите на международна филмова компания, която прави биографични филми за успели ромски младежи. Познава и другите трима „герои" от Румъния, Сърбия и Македония. Обяснява, че до тук е стигнал, чрез сериозен кастинг, както и другите участници във филма. Сравнява случилото се, като обстоен преглед под „двойна лупа".

Филмът е приключил със снимките в България. Очаква с нетърпение да го гледа след броени дни. Не защото в него е неговата биографична история, а защото в образа му се оглеждат всички успелите ромски деца. Защото това е разказ и за борбите на лекарите с ежедневните предизвикателства на системата. Най-голямата му награда е когато пациент му каже: „Благодаря ви докторе, че сте тук"!

Макар че има хора с различно отношение към медиците, твърдо вярва, че то се променя в мига, в който хората потърсят помощта на лекаря. Разходките го разтоварват от напрегнатото ежедневие. А срещите с приятели и близки го карат да се чувства щастлив. На нощното му шкафче, естествено има специализирана литература.

„Дежурствата са много, работата е тежка, но школата е голяма!"- казва той.

Така завършва срещата ни с българският лекар от ромски произход, станал герой в един международен филм и доказал,че „бели лястовици" ще има, само са нужни жици, които да ги издържат!