Неизменно съм смятал, че добрата информираност може само да помогне за адекватно поведение. А ако информацията не ни устройва, ние не бива да ѝ се сърдим, нито пък да я смятаме за опит да се сплашат хората.

В управлението на рисковете се започва от максималните усилия за адекватна информация, за снемане или поне за намаляване на неопределеността, неяснотата, неизвестността и размитите представи за реалното положение на нещата.

Ето откъс от едно писмо, получено на „лични“ от лекар на първа линия:

„При нас започва да се усеща надигането на третата вълна. Все повече са хората, които трябва да бъдат приети в отделението, днес имахме 4 случая когато от скенера направо ги пращахме в интензивното, нещата се оказваха много напреднали в лоша посока. Според мен не може и да се помисли да си правим илюзия, че няма да има трета вълна. Даже тази някак по рязко тръгва, в смисъл, че като че ли са повече случаите с напреднала фаза на лошите неща в организма.

Ние сме 12 човека – 6 прекараха ковид, 5 се ваксинирахме с Пфайзер, една колежка категорично отказа да се ваксинира, нямала да бъде подопитно животно. Вчера и тя се оказа позитивна, не се чувства никак добре. Ние останалите – прекаралите болестта и ваксиниралите се сме на крак, на бойна нога. Имаше време преди, когато аз бях останал сам – бях си едва ли не и лаборантка, и сестра, и лекар. Сега сме всички на линия с изключение на колежката, която не искаше да е подопитно животно. Моля се да мине всичко при нея добре и после ще я питам пак какво мисли по въпроса.

Понеже ви се карат за мнението за Астра-Зенека, ще ви кажа като лекар, който чете доста (но не съм специалист по ваксините, признавам) – не се съгласявайте майка ви да бъде имунизирана с тази ваксина! Аз няма да дам на баща ми да се ваксинира с нея. Който иска – да се ваксинира, но моя татко с нея не.“

Николай Слатински