"Положението е следното.

Ти си живееш, тихо и спокойно в някое селце в Норвегия или Швейцария, ходиш си на църква веднъж седмично, отглеждаш си прасенца в кочината и домати в градинката и не пречиш на никой с нищо.

Изведнъж ти докарват някакви ,,мили и клети,, бежанци от далечен Бангладеш и още по-далечна Гамбия и Сенегал. Те бягат от страшна война, за която никой не е чувал и са толкова стресирани, че им се полага по-една безплатна къща и поне по 1000 евро на месец на човек, за да успокоят нервите си.

Само за няколко месеца, горките стресирани ,,бежанци“, вече са се успокоили и приемат твоето селце вече за тяхно.

Първото, което искат е да им построят джамия и да бутнат църквата, защото им нарушавала спокойствието.

След това ти започваш да им пречиш, защото прасетата в кочинката ти са нечисти животни, защото жена ти е излязла на улицата незабулена, защото кучетата ти също са нечисти животни и горките ,,бежанци,, се страхуват от тях.

Накрая те обвиняват в расизъм, защото си се изказал, че не могат да определят правилата в твоето село и, че не е нормално ти да се съобразяваш с всички техни искания, а те да не зачитат нито едно местно правило или закон.

И порицан от местните леви и либерални хорица, под насмешливия поглед на ,,горките бежанци,, влизаш в затвора за език на омразата, а имуществото ти се конфискува в полза на страдащите, които ще дойдат от Бангладеш и Сенегал според закона за събиране на семействата.

И така, лека-полека, твоето китно селце изведнъж не е твое, а на клана Мустафа от Дака и на клана Багого от Дакар, които само за десетина година са станали мнозинство в селото ти.

Тук свършва приказката за Европа и европейците..."

Зоран Михалковв, Lentata