Кризата, предизвикана от коронавируса, пълзи към една от най-стабилните индустрии в България – тази на информационните и комуникационни технологии (ICT).

Това е изводът на анализаторите от CBN Pannoff, Stoytcheff & Co., които обобщиха резултатите от включването на този тип фирми в държавната схема „60/40“ за подпомагане на бизнеса, пише economic.bg.

Общо 277 ICT компании в страната са получили одобрение по финансовата програма на правителството за субсидирана заетост за периода април-юни 2020 г., сочи анализът на агенцията. Според него по схемата „60/40“ досега са субсидирани 1618 работни места за март, 2222 за април и 914 за май, или общо 4754. За сравнение, по анализ на CBN, работните места в ICT индустрията у нас са близо 120 000.

Общо по програмата „60/40“ са одобрени 8114 фирми, които са подпомогнали с държавното финансиране заплатите на 302 686 души. Делът на ICT компаниите, включили се по схемата, е 2.7% от всички, а обемът на отпуснатата субсидия е 2.9 млн. лв., или 2.3% от общата субсидия до момента от 128.6 млн. лв.

Одобрените по „60/40“ ICT компании са базирани в 26 населени места в страната: София (153 компании), Варна (18 компании), Бургас (11 компании), Русе (8 компании), Пловдив (7 компании). Има и от по-малки населени места като Банско, Белослав, Златоград, Карлово, Крумовград, Своге и други.

37% от одобрени компании са от малкия и среден бизнес в страната, а 62% са микропредприятия с под 9 души служители.

Софтуерния бизнес не е имунизиран срещу кризата, особено компаниите, опериращи предимно на българския пазар, заключават от CBN. Браншът изглежда като един от най-стабилните – от една страна заради гъвкавостта му да работи без проблем от разстояние, а от друга - заради очаквания скок на търсенето на софтуерни продукти на фона на принудителната дигитализация, към която посегнаха почти всички останали организации.

За явните признаци на икономическа „зараза“ в този иначе наглед стабилен сектор обаче подсказа случващото се в една от водещите софтуерни компании в България – ScaleFocus, която преди месец съобщи, че заради кризата съкращава 10% от служителите си. Пред Economic.bg основателят ѝ Пламен Цеков коментира, че „начинът, по който нашата компания функционира, не позволяваше да кандидатстваме по тази мярка („60/40“, б.р.), още повече, че за нас спадът тепърва започва“.

45 софтуерни фирми с общо 902 служители от 5 области са в програмата до момента. Заявените и одобрени за тях субсидии са за около 400 работни места, става ясно още от анализа на агенцията.

Засега в списъка на одобрените за субсидиране работни места липсват дъщерните компании на големите световни софтуерни и хардуерни гиганти, големите контактни центрове, базирани в България, телекомите и ISP, оператори на хостинг и центрове за данни.

За разлика от производителите на автомобилни части и аксесоари (сектор с големи инвестиционни и производствени капацитети в България), които пострадаха от спиране на автомобилните заводи и веднага се включиха в програмата за субсидиране с около 10 000 работни места, до момента нито една от големите световни софтуерни компании в България не се е включила в програмата за субсидирана заетост. „Не е ясно обаче до кога и колко и те ще издържат“, посочват от CBN.

„Независимо от очакваните разходи за дигитализация на бизнеса и държавата като цяло, намалението на продажбите в целия ICT бизнес в страната постепенно става факт“, обръщат внимание анализаторите, коментирайки продължаващата пандемия и очакванията за рецесия.

Всичко това навежда на мисълта, че срокът на програмата за държавна помощ ще бъде удължен допълнително, като е вероятно да премине и в 2021 г. Според CBN всички засегнати ICT компании в страната е добре да потърсят навреме помощ по програмата.

При толкова много трудно оцеляващи бизнеси от хотелиерство, ресторантьорство, транспорт, недвижими имоти, строителство, туризъм и други, каква наистина е ползата на държавата и данъкоплатците от субсидиране на работни места в ICT индустрията?

Сметката е съвсем опростена и CBN я обясняват така: „Едно работно място в ICT индустрията по оценка на агенцията генерира средногодишно 15 000 лева данъци за консолидирания държавен бюджет, включително ДДС, ДП, ДОД и социални и здравни осигуровки. Субсидията от 3 млн. лв. на правителството в заздравяването на ICT бизнеси, работодатели на 6800 човека би осигурило на бюджета възможност за приходи от 102 млн. лв., или разлика в полза на държавните приходи от 99 млн. лв. за година. Това е да разполагаш с ICT индустрия. В полза на обществото в тези трудни кризисни времена.“