Ситуацията започва да прилича на дълговата спирала на НРБ през 80-те, коментира икономистът

"Проектобюджетът за 2021 г. и плановете за следващите няколко години се базират на „натаманяване“ и в крайна сметка може да доведат до сериозни последици като вдигане на преките данъци, отпадане на социални инициативи на властта и усложняване на ситуацията с дълга". Това коментира в студиото на „Лице в лице“ икономистът Красен Станчев.

По думите му, на фона на 500 млн. лв. загуби за икономиката от карантината от началото на годината до момента и 6-7% спад на БВП в резултат на пандемията, се прави опит „да излязат сметките с дълга“, като се залага много нисък спад за 2020 г. от едва 3% и много висок ръст догодина, който не може да бъде обяснен от никой експерт.

„Бюджетът не е и социален, даже. В края на следващата готина вероятно ще се наложи нова врътка с планирането на следващия бюджет – на хартия да се увеличат, например, преките данъци да излязат сметките, защото иначе дългът няма да се обслужва. Няма друг начин да убедите кредиторите, че България ще може да си изплаща заемите, защото тези сметки, които сега са направени, не са верни. Следователно, на хартия ще се вдигнат данъците, което ще доведе до по-малка събираемост на данъците и това, което е обещано на пенсионери и на хора с деца, няма да бъде дадено“, коментира Станчев.

Той не смята, че бюджетът е и антикризисен: „Защо са необходими самолети сега – как това помага за кризата?“. Според експерта трябва да има повече стимули за активната част от населението и особено за заетите в частния сектор.

„Ситуацията много прилича на ситуацията от 80-те години, когато България влиза в най-дълбоката си дългова криза“, отбеляза Красен Станчев. Той подчерта, че сегашният лихвен процент не отразява реалния риск и България ще бъде следена през цялото време. Икономистът предупреди, че в момента, в който ЕС спря „да прави заслон с трансферите“ на България, лихвените проценти ще тръгнат нагоре.