Кой е виновен за терора на частните съдебни изпълнители?
- Редактор: Симона Георгиева
- Коментари: 0
Кой е виновен за лошите практики и произвола на частните съдебни изпълнители?
По тази тема спориха в студиото на „Тази сутрин” по bTV председателят на правната комисия в НС Данаил Кирилов от ГЕРБ и заместникът на комисията Филип Попов от БСП.
В Народното събрание има внесени два законопроекта – на омбудсмана Мая Манолова и на „Воля”, посветени на промени в дейността на частните съдебни изпълнители.
„Омбудсманът Мая Манолова беше в екипа, написал през 2006 г. новия Гражданско-процесуален кодекс, в който се появи заповедното производство. Редно е тя да има доблестта да каже: Навремето сгрешихме, прекалихме”, коментира Кирилов от ГЕРБ.
Мая Манолова манипулира и изнудва с обществено-политически натиск, категоричен беше той. Според него сериозна част от промените на Манолова са заимствани от законопроекта, внесен от миналото правителство.
Данаил Кирилов обвини Манолова в „преписваческа дейност” от старите законопроекти в миналия парламент. „Разглезихме омбудсмана, всички партии й внасяме законопроектите, които всъщност са си от парламента”, каза Данаил Кирилов.
Той призна, че действително до 2006 г. е имало проблем със свръхзащитата на длъжника, но от тази крайност сме отишли в другата.
Кирилов отбеляза, че в рамките на миналия парламент на три пъти са правили опит да насрочат конференция с участието и на съда, за да се завърши работата по измененията на ГПК.
Според Филип Попов обаче е спекулация, че Мая Манолова е виновна.
По думите му по отношение на правомощията на съдебните изпълнители – държавни или частни, няма голяма разлика. Попов отбеляза, че заповедното производство е било въведено с цел бързина в самия процес. „В миналото Народно събрание ние искахме да променим този закон и го внесохме, но не беше подкрепен”, каза заместник-председателят на правната комисия.
Попов изтъкна, че в законопроекта на социалистите е заложено уведомяването да се извърши с поне три посещения в рамките на един месец, като едното да е в неработен ден, след което съдът служебно да направи справки за постоянния и настоящия адрес и за местоработата на длъжника и да го уведоми чрез работодателя.
Според Кирилов обаче това е неефективно и не гарантира резултата. По-скоро трябва да търсим доказания ефект на уведомяването с всички възможни способи, отбеляза депутатът от ГЕРБ.
Запитан дали глобите за частните съдебни изпълнители трябва да са по-високи, Кирилов отбеляза, че практиката в последно време доказва, че би трябвало да се стига по-често и до отнемане на правомощията.
Украинското МВнР представи своята цифрова говорителка
Третокласници от Русе спасиха живота на свой учител
Ще се пукне ли балонът на кредитния пазар?
Третокласници от Русе спасиха живота на свой учител
Русенци ще търсят Великденско съкровище в Парка на младежта