Слани, градушки и наводнения съсипаха реколтата в страната

Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) публикува днес, 29 май 2026 година, своя официален месечен анализ, който разкрива мащаба на климатичните аномалии, опасните ледени бури и опустошителните наводнения у нас през изминалия месец. Докладът отчита резки температурни амплитуди — от близо минус 16 градуса по високите планински върхове до над 33 градуса в Югозападна България. Динамичната атмосферна циркулация над Балканите доведе до преливане на основни речни артерии в Централна Северна България, обявяване на бедствени положения и десетки спасителни операции, при които беше регистрирана и една човешка жертва.

Ледени бури и температурни рекорди

Средните месечни температури в населените места се движеха между 12 и 18 градуса по Целзий, което е отклонение от нормата с около минус 2,6 градуса. Климатичните контрасти през месеца се оказаха изключително резки:

• Най-висока температура: 33,2 градуса, измерена на 26 май в село Първомай, област Благоевград.

• Най-ниска температура в населено място: минус 4,3 градуса в Драгоман, регистрирана на 4 май.

• Най-ниска температура на планински връх: минус 15,5 градуса на връх Мусала на 2 май.

• В столицата: В София термометрите отчетоха максимум от 28,3 градуса (27 май) и минимум от минус 1,2 градуса (2 май).

Особено драматични бяха дните 11 и 12 май, когато мощни градушки с размер на орех нанесоха сериозни материални щети в Силистренско, Дряново, Трявна и Габрово. Ледената стихия изпочупи прозорци на жилищни сгради и автомобили, като сериозно пострадаха покривът и фасадата на СУ „Петко Р. Славейков“, както и покривната конструкция на болницата в Трявна.

Потопът в Северна България взе жертва

Месечните суми на валежите показаха огромни разминавания в различните части на страната — от едва 38% от нормата във Видин до внушителните 250% на връх Ботев. Най-критична беше ситуацията в периода 23–24 май, когато Централна Северна България и Централният Балкан бяха ударени от интензивни порои. На връх Ботев беше отчетено рекордно 24-часово количество валеж от 139,3 мм, а в градове като Габрово, Априлци и Трявна паднаха над 80 мм на квадратен метър.

В резултат на водната стихия реките Янтра, Росица, Видима и техните притоци излязоха от коритата си. Наводненията засегнаха тежко Габрово, Велико Търново, Севлиево, Ловеч и Априлци. Местните власти бяха принудени да обявят бедствени положения, а екипите за спешна помощ проведоха десетки евакуации. Пороите взеха и една жертва. По данни на хидролозите, река Янтра е повишила нивото си с драстичните 663 см при град Велико Търново, Осъм е скочил с 620 см при село Изгрев, а Вит е отбелязала ръст от 343 см при село Биволаре. В Русенско река Русенски Лом се покачи с до 128 см в района на село Божичен.

Слани съсипаха 90 на сто от реколтата

Неустойчивото време през май нанесе тежък удар върху българското земеделие. През първото десетдневие на месеца развитието на културите беше сериозно забавено поради необичайно ниски денонощни температури. В много райони паднаха късни слани, които напълно компрометираха овощните насаждения и лозята.

В западната част на страната реколтата от череши, ябълки и сливи беше почти изцяло унищожена. За повреди между 80% и 90% се съобщава в сливовите и черешовите градини в кюстендилските села Коняво, Таваличево, Горна Гращица, Долна Гращица, Соволяно и Багренци. Впоследствие градушките от 12 май довършиха посевите и пролетните култури в районите на Плевен, Габрово, Силистра, Сливен и Стара Загора. Едва през последната седмица на май температурите влязоха в наднормени граници, което позволи на зърнените култури да ускорят развитието си при оптимални почвени влагозапаси.