Лидерът на "Продължаваме промяната" възхвалява собствените си усилия за влизане на България в Еврозоната и отхвърля идеята за референдум по темата

Кирил Петков, лидер на "Продължаваме промяната", направи поредното гръмко обещание във Фейсбук, заявявайки че партията му "ще направи всичко по силите си" България да влезе в Еврозоната на 1 януари 2026 г. В същото публикация той категорично отхвърли идеята за референдум по темата, наричайки го "противоконституционен".

С почти месиански тон, Петков опита да обясни на своите избиратели "политическите стъпки" на партията, създавайки наратив, в който само той и неговите съмишленици от "Продължаваме промяната" и "Демократична България" могат да въведат страната в "сърцето на Европа".

"България нямаше да влезе в Еврозоната с правителство на Борисов само защото Европа беше загубила доверие в правителствата му заради корупцията през 2020!", пише Петков, без да предоставя конкретни доказателства за твърдението си.

В същия дух лидерът на ПП атакува и президента Румен Радев: "България нямаше да влезе в Еврозоната с правителства на Радев - вече това е ясно, след този последен опит да се спре последната стъпка на интеграция към Европейския съюз от него!"

В опит да придаде историческа значимост на своите амбиции, Петков завършва с цитат от Васил Левски: "да бъдем равни с другите европейски народи", като добавя драматично: "Този завет на Левски, никой няма да ни го вземе!"

Интересно е, че пламенното изявление идва в момент, когато общественото мнение относно приемането на еврото е разделено, а икономическите експерти изразяват различни гледни точки за ползите и рисковете от бързото влизане в Еврозоната при настоящите икономически условия.

Политическа реторика вместо икономически анализ

В цялата си публикация, Петков не предоставя никакви конкретни икономически аргументи или анализи, които да подкрепят твърдението, че влизането в Еврозоната точно на тази дата е най-доброто за България. Вместо това, той се фокусира върху политическото противопоставяне и на контрастите между своята партия и опонентите си.

Макар че поддържането на бюджетен дефицит под 3% и ниска инфлация са наистина част от критериите за присъединяване към Еврозоната, Петков пропуска да спомене редица други икономически фактори и предизвикателства, които стоят пред страната.