Кеворк Кеворкян написа трогателен пост в личния си профил във фейсбук за дългогодишното си приятелство с д-р Александър Чирков. Поклон пред паметта му!

„И Чирков си отиде.

А сега трябва да събера 40 години на приятелство, общуване и приключения в няколко реда.

След такива раздели, човек започва да се усеща неуместно. За нищо не ставаме: по Би Ти Ви отделиха на Чирков една минутка, на Марадона – пет пъти повече.

Чирков е оперирал поне 10 хиляди души, беше ги броил дотам.

Когато се виждахме напоследък, накрая все ставаше дума, дали „проектът“ му не се е провалил.

Нямаше добра старост, беше финансово притеснен, мина през някои унижения, може би и не разбираше, че е време сам да се оттегли.

Започна да ми се струва, че, да - сякаш проектът му се е провалил. Пълна глупост.

Ами момчетата, които се навъртаха около него и днес са прекрасни лекари, мастити майстори - има ги, значи всичко е наред, значи си успял.

Така ми се струва отстрани - вътре в него нещата може да не са изглеждали съвсем справедливи, дори никак.

Живков беше казал още в края на седемдесетте години, когато за първи път представих по телевизията професора, че и в Политбюро трябва да работят както в клиниката на Чирков .

Когато засипаха ЦК с доноси срещу Чирков , пак Живков беше казал: „Партията трябва да излезе от клиниката му, тя няма място там!”

Правеше някои странни неща. Веднъж предизвика истинска сензация във Великото народно събрание (1990), когато отиде на трибуната и започна да диагностицира здравето на кандидата за парламентарен шеф

акад. Николай Тодоров: “Здрав ли сте? Колко ви е кръвното налягане? Какви лекарства вземате” и пр.

Пак по онова време нарече България -„обрулена“. И мнозина се разгневиха – а сега, как да я наречем?

Кажете ми едно начинание, което да не влачи след себе си някаква тъмна сянка?

На един мой рожден ден влезе, огледа гостите, все общи приятели, и каза: „Трябва в тази държава да се направи съвет на старейшините”, той винаги идваше с някаква идея.

„Алекс - отвърнах му аз - те гледат да ви направят един концлагер, ти мислиш за съвет!"

Първото му интервю във „Всяка неделя“ - първо изобщо у нас, ни сближи веднага.

Не пропускаше да каже, че ми е задължен. А аз мислех точно обратното – че аз съм му задължен, както и на всичките си събеседници. Така мисля и досега.

Заради това интервю партийните кланове, и дори тия в ДС, се сритаха - защо съм го показвал.

Сетне го показах още 7 пъти - и нищо. Фантастичен успех имаше разговорът, в който двамата представихме Петър Дертлиев – за 30 минути бай Петър се превърна в истинския лидер на опозицията.

Паметна беше и полемиката му с проф. Чавдар Драгойчев във

„Всяка неделя“.

Най-уместно ми се вижда сега да го видим с Мариане в „Двойките“.

Това е едно особено интервю, ще го видите съвсем различен.

Веднъж рече: "Ако се случи нещо с Мариане - ще умра!"

Тя си отиде преди него.

Е, сега са заедно, може би повече от всеки друг път."