Доматеният сос лекувал диария и жълтеница през XIX век

Средният американец изяжда три бутилки кетчуп годишно, а 97% от домакинствата държат поне една в хладилника. Но историята на любимата подправка крие изненадваща тайна – преди два века кетчупът се продавал като лекарство срещу диария, жълтеница и стомашни проблеми.

Корените на кетчупа водят към древен Китай, където преди 2000 години приготвяли ферментирал рибен сос, наречен "ке-тчуп". През XVII век британски и холандски търговци донесли тази екзотична подправка в Европа, където местните готвачи започнали да експериментират с гъби, орехи и дори стриди, опитвайки се да пресъздадат вкуса.

Доматите влизат в играта

Истинската революция настъпила през 1834 година, когато д-р Джон Кук Бенет от Охайо обявил доматите за панацея. В публична лекция в Университета Уилоуби той твърдял, че червените плодове лекуват жълтеница, лошо храносмилане и диария. "Консумирайте ги сурови, варени или в кетчуп", призовавал лекарят.

Бенет бил противоречива фигура – освен лекар, той бил и мормонски лидер, по-късно отлъчен от църквата. Но успял да популяризира идеята за лечебните свойства на доматите в цяла Америка, Англия и дори Австралия.

Манията по доматените хапчета

До 1835 година започнали да се продават "домати на хапчета" със слогана "ще излекуват всичките ви болести". Търсенето било толкова голямо, че множество компании започнали да произвеждат собствени версии. Проблемът бил, че доматите узрявали само два месеца в годината, а науката за консервиране била примитивна.

Разследвания показали, че много от хапчетата всъщност не съдържали никакви домати, а дори включвали опасни вещества. Някои производители добавяли въглищен катран, за да оцветят гнилата доматена каша в червено – вещество, което днес се смята за изключително канцерогенно. Скандалът сложил край на модата през 1850 година.

Раждането на модерния кетчуп

Въпреки края на медицинската им слава, доматите вече били приети като храна. През 1876 година Хенри Джон Хайнц създал формулата, която познаваме днес. Той използвал качествени узрели домати, добавил повече оцет и захар и започнал да продава продукта в прозрачни бутилки, за да покаже чистотата му.

С въвеждането на Закона за чистите храни и лекарства в началото на XX век, кетчупът на Хайнц се наложил като надежден продукт. Появата на ресторантите за бързо хранене го превърнала в незаменим спътник на бургерите и пържените картофи.

Днес компанията Хайнц продава над 650 милиона бутилки годишно по целия свят. Два века след като бил смятан за лекарство, кетчупът остава безспорният крал на американските подправки – макар вече никой да не вярва, че може да излекува каквото и да било освен скучния вкус на храната.