Столетницата остава превзета отвътре след тежкия вот

Българската социалистическа партия отчита най-тежкия си политически крах, оставайки под 4-процентовата бариера на последните парламентарни избори, съобщават от NOVA. Според ръководния кадър на левицата Калоян Паргов, основната причина за срива се крие в пренасочването на традиционния електорат към държавния глава, като формацията на практика се оказва превзета отвътре.

Исторически срив и краят на една ера

Социалистическата партия, която десетилетия наред диктуваше политическия дневен ред в България, изпадна в безпрецедентна криза след вота през април.

„БСП си остава най-старата партия в Европа, която все още се държи на политическата сцена, макар че сега падна под 4-процентовата бариера“, подчерта Паргов пред националния ефир. Той припомни ключовата роля на левицата за евроатлантическия път на страната и приемането ни в Европейския съюз, но маркира преломния момент след 2009 година, когато партията изпада в политически ступор със стъпването във властта на Бойко Борисов.

„С тези избори се сложи край на ерата Борисов и сега предстои да видим дали моделът е бил крив, или хората в него са били криви“, коментира политикът. На инфарктен пленум в събота ръководството е направило тежък разрез на ситуацията. По думите му въпросът вече не опира просто до подаване на оставки от председателското място, а до изграждане на стратегия за оцеляване на партията.

Новата лява конфигурация в парламента

Според анализа на Калоян Паргов, доверието към досегашните управляващи се е изчерпало напълно, а президентът Румен Радев се е превърнал в събирателен образ на обществената надежда. Именно този процес е нанесъл фаталния удар върху електоралната тежест на БСП.

„Радев изяде БСП“, категоричен е социалистът, аргументирайки се, че избирателите на партията в момента са абсолютно същите хора, които издигнаха държавния глава преди девет години. Процесът на вътрешно разложение е подсилен от факта, че множество ключови фигури на социалистите са припознали именно Радев като своя перспективна политическа алтернатива.

След историческото изпадане на Столетницата от Народното събрание, лявото пространство претърпява сериозно прекрояване. Паргов очертава новата парламентарна конфигурация, в която мястото на крайнолява опозиция се заема от партия "Възраждане", докато център-лявото пространство се доминира от новия силен играч "Прогресивна България". „Това усложнява задачата на БСП, свързана със завръщането ѝ като парламентарно представена партия“, признава той.

Президентската битка и бъдещето

Въпреки тежката вътрешна криза и организационния трус след изборите, партията вече е принудена да гледа към предстоящата президентска кампания. Калоян Паргов допуска стратегически ход, при който левицата няма да издига чисто партиен кандидат. Вместо това е напълно възможно социалистите да припознаят и подкрепят фигура, издигната първоначално от независим инициативен комитет, в опит да запазят остатъците от своето политическо влияние.