Какво става по дяволите? Нищо ли вече няма значение? Няма ли ресор "достойнство" в това общество?

Гонят журналисти, докарват сопаджии в София, избират си нищожества и никой ли не изпитва срам? Срам от мутрите, които ни управляват, срам от съдиите, които ни съдят, срам от полицаите, които ни пазят, срам от безсилието, което ни завладява. Мен ме е срам.

А вие, народни будители, вие, на които четем книгите, вие, заради които ходим на театър, вие, на които се възхищаваме в изложбените зали, вие, чиито песни все още тананикаме, вие, скъпи наши учители по красота, мълчите. Мълчите оглушително.

Нима не виждате в какво се превръща мястото, което обичате? Нима не носите отговорност за това? Нима духът ви се е пенсионирал? Нима може да замените свободата за къшей проект, финансиран от силните на деня. Нима оглушахте, нима ослепяхте, нима оглупяхте, нима всичко това не ви докосва? Нима ще допуснете да ме е срам и за вас?

Говорете, викайте, крещете! Защитете достойнството си!

Май не остана място, където да го направите, докато оглеждате величието си в собственото огледало.

Чавдар Николов