Здраве, спокоен живот и мир.

Това си пожелаха хората, които дойдоха на Цветница в храма, предаде БГНЕС.

На 9 април Българската православна църква отбелязва Входа Господен в Йерусалим. Хиляди миряни се стекоха към храм – паметника „Свети Александър Невски“, за да почетат тържественото влизане на Христос в Йерусалим.

Негово Светейшество българският патриарх Неофит оглави празничната света Литургия в катедралния храм.

Пред събралите се в храма той отбеляза значението и смисъла на Цветница. Пристигащият на днешния ден в Йерусалим Господ Иисус Христос влиза смирено и кротко с мир, и с благословение, така както бе дошъл в нашия свят, по същия начин той и завърши дните на своето земно съществуване, заяви главата на БПЦ.

„През цялото това време Неговата сила беше в Неговата Божествена любов, кротост и смирение”, подчерта патриарх Неофит.

Той посочи, че в нашата борба за спасението ние трябва да се въоръжаваме с тези оръжия, всякога готови с кротост и боязън да даваме отговор за нашата надежда.

„Честит празник, възлюбени в Господа! Божият мир и Неговата любов, и велика милост да бъдат с всички нас, с нашия народ, с нашето отечество. Амин!”, завърши патриархът.

На излизане от катедралния храм много граждани се поздравяваха със светлия празник. „Много здраве и спокоен живот”, каза Стойко. Камелия пожела здраве и мир за българския народ. „Да сме живи и здрави, и всички наши приятели да са около нас“, пожела Теди.

В следващите дни църквата ще отбележи най-скръбните дни на осъждане, предателство, на страдание и смъртта на Христос, за да ознаменува неговото Възкресение. Страстна седмица това е последната седмица преди Възкресение Христово. Тя е наречена така, защото е посветена на възпоменанията за последните дни от земния живот на Спасителя: на Неговите страдания, кръстна смърт и погребение.

Традиционно Страстната седмица за мнозина християни е повод особено да се замислят за своите грехове, за подвига, извършен от Спасителя, за жертвата, която Той е принесъл за всички нас. Последните дни на Великия пост е време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме се научили от Иисус Христос, до колко сме се приближили към Него и на какво още трябва да се учим, за да отобразим в себе си Христос.