Социален антрополог сравни инфлационната психология със самосбъдващо се предсказание

Очакванията за повишаване на цените могат сами по себе си да доведат до реално повишаване на цените, още преди да има обективни причини за това. Това обясниха трима водещи български експерти в анализ на БНР, фокусиран върху психологическия механизъм, наречен "икономика на очакваното".

Феноменът придобива особена актуалност в контекста на рекордната 4,4% годишна инфлация към края на юни, обявена от НСИ само дни след получаването на официалното одобрение за влизане на България в еврозоната от 1 януари 2026 година.

Самосбъдващото се пророчество в икономиката

"Съвсем сигурно е, че има такъв ефект. Това е самосбъдващо се предсказание, добре познато явление далеч не само в икономическата сфера," обясни социалният антрополог Харалан Александров пред БНР. Той подчерта, че масовите нагласи за увеличаване на цените вече увеличават цените, отвъд паниката и истерията.

"Ако сте търговец на дребно и имате някакви складови запаси, напълно нормално рационално поведение е да започнете да ги криете или да вдигате цените с убеждението, че всички други ще го направят," даде пример Александров. Като илюстрация той посочи цените на недвижимите имоти, които въпреки говоренето за "балон" продължават да се повишават все повече през последните месеци.

Политическият фактор в инфлационните очаквания

Противоположно мнение изрази икономистът Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет. "Очакванията се пораждат от това, което казват политиците: 'очакваме да се повишат цените и затова ще контролираме спекулата'. И в момента, в който те казват това нещо и започват да правят закон за контрола, хората започват да качват цените," коментира Станчев.

Според него търговците предварително вдигат цените, за да имат възможност да направят отстъпка когато дойде контролът, без да понесат глоби. "Основният фактор за покачване на цените са приказките на политиците," категоричен е експертът.

Станчев защити тезата, че самото въвеждане на еврото не допринася за инфлацията: "Самото евро по никакъв начин не влияе върху цените. Защото в българския случай левът е в групата на еврото. Няма някакъв фактор, свързан с банкнотите."

Европейският контекст и прогнозите

Социологът Кънчо Стойчев, президент на Gallup International Association, се съгласи, че очакванията са основен фактор в икономическите процеси, но посочи и други причини. "Относно очакванията за еврото – там не е необходима психика, там са други икономически механизми. Еврото не се въвежда за първи път. Ние сме поредният случай и то късен случай. И винаги с увеличаване на инфлацията," обясни той.

Стойчев прогнозира, че инфлацията ще достигне пика си през 2026 година напролет и подкрепи намеренията на държавата за контрол на цените като "напълно резонни и практика, приета навсякъде в Европа".

"Дали това ще доведе до социални вълнения и напрежение, е трудно да пророкуваме, но по-скоро да. Защото приемаме еврото в лош момент. Европа е в долна точка на своето развитие," предупреди социологът.

Ролята на монополизацията

И трите експерти се сходиха, че най-добри условия за спекула има когато няма реална конкуренция на пазара. Стойчев посочи, че в България се наблюдава монополизация от големите търговски вериги, което улеснява манипулирането на цените.

Александров допълни, че държавната интервенция има логика, въпреки критиките от "идеална пазарна позиция": "Мисля, че всички се убедихме, че няма такова нещо като саморегулиращ се пазар като търсене и предлагане. Политиката нахлува изключително мощно и разрушително във всички сфери на живота."

Големият тест за готовността на България за еврозоната ще бъде евентуалното актуализиране на бюджета за 2025 година, което според експертите ще се окаже "нелека задача".