Как сами напомпахме цените на имотния пазар
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0
Стойне Василев: 30-годишната ипотека удвоява крайната цена на жилището
Ниските лихви и илюзията за вечен растеж на цените превърнаха българите в заложници на имотния пазар. Докато купувачите се надпреварват да теглят 30-годишни ипотеки, водени от страх пред инфлацията, държавата демонстрира също толкова безотговорно финансово поведение. Националният бюджет вече е на автопилот, а дупката в хазната достигна рекордните за последните две десетилетия 1,5 милиарда евро още през март.
Капанът на сложната лихва
Зад усмивките на банковите служители, които предлагат разсрочване на ипотеката за 30 години с цел "по-ниска вноска", се крие безмилостната математика на сложната лихва. Финансовият консултант Стойне Василев е категоричен, че удължаването на срока работи единствено в полза на институциите.
"Разликата между 20 и 30 години често е два пъти повече като лихва. Ако изберем по-дългия период, вместо 50 000 евро, ще платим 80-90 000 евро лихва", заяви Василев, цитиран от NOVA NEWS.
Експертът предупреждава, че разчитането на 100-процентово банково финансиране поставя купувачите в губеща позиция. Той препоръчва стриктно спазване на правилото за минимум 20% собствено самоучастие. Ако цените на имотите тръгнат надолу, банките бързо могат да изискат допълнително обезпечение.
Илюзията на "американското правило"
Масовото схващане, че покупката на имот с цел отдаване под наем гарантира сигурен пасивен доход, се разбива в родната реалност. Американското правило, според което наемът трябва просто да покрива вноската по кредита, не работи у нас. Основната причина – в България не съществуват ипотеки с фиксирана лихва за период, по-дълъг от пет години.
Освен това, купувачите масово пренебрегват скритите такси. Само при първоначалната сделка, разходите за брокер, местен данък и нотариални такси изяждат около 8% от стойността. За жилище от 100 000 евро, това са 8000 евро, които трябва да се платят веднага. Към тях се добавят разходите за ремонти, данъци и регулярна поддръжка, което често сваля реалната доходност от наем до скромните 2,5%.
Държавата раздава нашите пари
На фона на индивидуалните опити за финансово оцеляване, държавните финанси излизат извън контрол. Служебният финансов министър Георги Клисурски вече обяви, че бюджетът се движи по опасна траектория. Разходите изпреварват драстично приходите, а дефицитът към края на първото тримесечие отчита ръст от 50% спрямо същия период на миналата година.
Всички популистки обещания, предизборни добавки и безкрайни субсидии се финансират директно от джоба на данъкоплатеца. Ако тази спирала не бъде прекъсната, България рискува да влезе в процедура по свръхдефицит от Европейската комисия. Тогава пазарите ще ни накажат през цената на дълга, а ножицата за рязане на социални разходи ще се превърне в неизбежна реалност.























