За синдрома на "лелята" няма да прочетете в нито един медицински справочник

Няма да прочетете за "синдрома на лелята" в нито един медицински справочник. Въпреки че в живота той обозначава съвсем реално явление: състояние на отпадналост, намръщеност, умора, умножено по избледнял поглед, асексуалност и нежелание да се мечтае. Това е коктейл от негативизъм. И страдащи от тази болест, уви, сред нас има много ...., пише психологът Анастасия Красовская, цитирана от thejizn.

Имам една "леля" в себе си. Не веднага. Отначало тя уж "дойде на гости само за минута" на моето леко, безразсъдно, но в същото време силно, уверено "вътрешно момиче", разказва Красовская.

Това се случваше под формата на "внезапни" изблици на домакинстване, чистене и пране. Но най-вече - под формата на мрънкане вкъщи, "че никой освен мен в тази къща няма нужда от нищо. Но "вътрешното момиче" бързо изгони престоялия гост. И всичко отново стана лесно и забавно.

След раждането на сина ми обаче неканеният гост започна да ме посещава все по-често, криейки се под социално насърчаваните маски на чувството за дълг и отговорност. След раждането на дъщеря ми "лелята" се премести при мен завинаги. Грубо и цинично. С цялото си имущество - тъга, мърморене, скука, домакинство и наднормено тегло. Направи ревизия на къщата и с твърда ръка изкара от гардероба момичето на вратата и забрани да се носят обувки с токчета. Когато плахо предложих да отидем до магазина за бельо, "лелята" беше неумолима: "Къде? Синът ми няма гащеризон!"

С всеки изминал ден тя ставаше все по-смела в къщата, което караше децата да се смеят по-рядко, приятелите - да идват на гости, а съпругът ми - да ми шепне на ухо всякакви нежности. Но един слънчев пролетен ден във "вътрешното ми момиче" нещо се пречупи: животът стана просто непоносим.

След като си купих ботуши на токчета и се боядисах в огненочервен цвят, изхвърлих от дома си сърдитата дебела домашна "леля" с нейния борч, мърморене, умора и чувство за дълг. И написах за себе си осем заповеди за борба със синдрома на "лелята":

ЗАПОВЕД 1
Правете всичко с лекота и любов

Както казват философите, това, което е вътре, е и вън. Ако сте щастливи в света, наслаждавате се на всяка минута от живота, тогава ставате красиви и привлекателни навън: за другите и за късмет. Доброто ви настроение, подобно на кръгове по водата, се разпространява върху всички, които са близо до вас. Само "лелите" забравят, че щастливите майки имат щастливи деца, а щастливите съпруги - щастливи съпрузи.

ЗАПОВЕД 2
Издигайте дамските радости в ранг на жизнено необходими неща

Спомнете си песента от филма "Гардемарини, напред!": "Да се родиш умен не е хитра тайна, умът на човека - или е, или не е. "Очарованието на жената е различно, то е въпрос на печалба..."

И какво "печелим", като се глезим с разни женски неща - парфюм от Шанел, стрингове с кристали? Женственост! Очарование! Кокетство! Способността да ви побърка! Никаква "лелка". Просто усещането, че все още сте силни. Без значение на каква възраст сте!

ЗАПОВЕД 3
Не дължа на никого нищо

Цял раздел от психиатрията би трябвало да бъде посветен на чувството за дълг ("дължа", "трябва"). Класика в жанра: Мразя да готвя (да пера, да чистя), но трябва да го правя. И вместо просто да се откажем от нелюбимите неща, ние изнасилваме себе си, дразним се на всички, превръщаме се в озлобена "леля". Макар че "всички" нямат нищо общо с това: те не са ме помолили да прекарам три часа в кухнята, за да ги зарадвам с вечеря от пет ястия, нали?

От убеждението, насаждано от детството, че без обилен борш съпругът ще избяга, а децата ще умрат от глад, трябва да се отървете! Героинята от филма "Ти никога не си мечтал" за ботаничеството на класния ръководител: "Моето момиче, когато пораснеш, ще имаш съпруг. Ще разбереш колко е хубаво, когато човек има чувство за дълг." Тя отвърна: "А според мен само любовта има право да контролира всичко.

ЗАПОВЕД 4
Не ме интересува какво казват хората. Важното е какво мисля за себе си.

А вие трябва да мислите само добри неща за себе си. А ако някой мисли друго - това си е негов проблем. Само "лелите" се притесняват за това "какво ще кажат хората".

"Момичетата", подобно на воините на Кастанеда, "търсят съвършенство само в собствените си очи". Изправен гръб, лека походка, повдигната брадичка: дали някой ще се усъмни, че вие - богиня, просперираща, безупречна, щастлива жена? Не! И, между другото, по-късно ще съдят по-малко.

ЗАПОВЕД 5
Високи токчета и секси тоалети - да! Чанти и безформени дрехи дори когато съпругът ви не е наблизо - не!

Знаете ли, че най-голямото количество червило се използва от... не можете да познаете!

Жените в Арабските емирства. Отне ми много време, за да разбера защо. Те носят бурки! Оказа се, че е просто! В повечето държави жените се гласят, когато излизат навън, на работа, на гости. Пред съпрузите си те се появяват в домашни тоалети, без прически, без грим...

А при арабките е обратното. За хората ориенталските дами може да не са толкова изискани, но у дома - пред съпрузите и роднините си - изглеждат като кралици. Златното правило, нали?

ЗАПОВЕД 6
Ако трябва да избирате между правене на любов и готвене на мусака, изберете първото

Само "лелите" казват "нямам сили", "уморена съм", "заета съм", "не ми се прави". "Момичетата" включват фантазии, прелистват "Кама Сутра", правят тантра, даоистки сексуални практики, арабски танци. В края на краищата, мусака можеш да сготвиш по-късно...

ЗАПОВЕД 7
Предназначението на жената не е да служи, а да вдъхновява мъжа!

Баща ми казваше, че мъжете не оставят съпруги, които готвят и перат добре. Той имаше три (!) съпруги. Всички те готвеха и перяха перфектно... Той така и не осъзна едно просто нещо: домакиня и съпруга не са едно и също нещо. Първата - заета с домакинството, с черпак и в престилка. Втората е способна да "облагороди" ежедневието, да се превърне в муза, източник на вдъхновение, семеен мозъчен тръст, в крайна сметка - всичко друго, но не и в "леля"!

ЗАПОВЕД 8
Аз съм и това е достатъчно, за да се радвам!

Няма друг като мен и никога няма да има друг! Така че, съгласете се, престъпно е човек да се чувства нещастен, да убива неповторимата индивидуалност в себе си с ежедневни, често далечни проблеми и да се превръща в скучен човек!

И така, след като изгоних неканения гост, започнах да обичам и да се наслаждавам отново, като понякога вършех луди неща (и покупки). Мога да похарча последните си пари в козметичния салон - без угризения за полупразния хладилник. И, колкото и да е странно, никой дори не ме е упрекнал, че съм харчеща, съпругът ми само каза с претенция за упрек: "О, тези жени!" и погали с любов разкошните ми червени къдрици. Спускам се по детската пързалка със сина ми по бели дънки и рисувам с тебешир по тротоара. Кой казва, че възрастните жени не могат да правят това? "Леля?!" Мислено ѝ се оплезвам и отивам... на ролкови кънки!