Реалното увеличение е нула – индексацията само компенсира инфлацията

Правителството в оставка ще одобри днес увеличение на заплатите в държавната администрация с 5 на сто, става ясно от дневния ред на Министерския съвет, който включва 56 точки. Решението идва в условия на политическа несигурност и работа в хипотезата на "удължителен бюджет", което повдига въпроси за фискалната дисциплина на отиващата си власт.

Формалното основание за повишението е "Законът за приходите и разходите" – правният инструмент, който позволява на държавата да функционира, използвайки рамката на миналогодишния бюджет. В него е заложено заплатите да се актуализират с натрупаната годишна инфлация, но без да се конкретизира методиката.

"Избрахме това, което е по-благоприятно за българските граждани", заяви финансовият министър, цитиран от БНТ.

Игра на индекси

Ключовият момент в решението е изборът на статистически измерител. Към края на декември националният Индекс на потребителските цени (ИПЦ) отчита 5% инфлация. В същото време, Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който е стандартът за Европейския съюз и Еврозоната, показва значително по-ниска стойност – 3,5%.

Кабинетът избира да приложи по-високия процент (5%), което на практика изравнява заплатите с поскъпването на живота, но не води до реално забогатяване на служителите. Този ход обаче натоварва бюджета със стотици милиони левове допълнителни разходи, които следващото редовно правителство ще трябва да осигури.

Фискалният риск

Икономисти предупреждават, че автоматичното вдигане на заплати в публичния сектор без анализ на ефективността и без приет нов държавен бюджет крие рискове. То създава предпоставки за увеличаване на бюджетния дефицит и може да затрудни изпълнението на критериите за ценова стабилност.

Решението на правителството в оставка да действа в последния момент се разглежда от анализаторите като опит за трупане на политически дивиденти за сметка на фискалната устойчивост.