Липсата на редовен кабинет обрича цели сектори на глад, докато държавата разчита на инфлацията за приходи

Удължаването на държавния бюджет не е просто спасителна финансова мярка, а удобен инструмент, който прикрива политическата немощ и прехвърля цената на кризата върху местната власт и изостаналите сектори. Това става ясно от анализа на старши изследователя в Института за пазарна икономика Петър Ганев.

"Когато няма редовен бюджет, има групи, които са на изчакване", заяви Петър Ганев, цитиран от Радио ФОКУС.

Цената на политическия комфорт

Според икономиста, липсата на редовен закон за държавните финанси създава изкуствен комфорт за политическата класа. Ако партиите могат да харчат държавни пари и да прокарват политики чрез удължителен закон, без да носят тежката отговорност на редовно управление, стимулът за формиране на мнозинство изчезва.

"Това би създало огромен комфорт да стоим в едно такова разкрачено положение," предупреди Петър Ганев. Той подчерта, че докато ключови сфери като сигурността си гарантират финансиране, други – като културата и читалищата, остават системно пренебрегвани и поставени "на пауза".

Инфлационният капан за приходите

Приходната част на бюджета продължава да се пълни автоматично, но това далеч не се дължи на структурни икономически реформи. Държавата генерира постъпления на гърба на растящото потребление и инфлационните процеси, като събира повече от данък върху доходите и ДДС заради повишените цени и номинални възнаграждения.

"Ние плащаме например 10% от нашия доход като подоходен данък, независимо дали има приет бюджет," обясни икономистът. Този механизъм позволява на администрацията да покрива автоматичните увеличения на заплатите в публичния сектор, създавайки илюзия за стабилност, докато реалните инвестиции и развитието на икономиката страдат.

Общините остават заложници

Най-сериозният структурен дефект на ситуацията с удължителния закон е пълното блокиране на местната власт. Общините не могат да приемат своите финансови рамки дори за чисто местни дейности, въпреки че разполагат със собствени и независими приходи от имуществени данъци.

"Донякъде може би дори е сбъркана тук структурната рамка, че общината не може да приеме бюджет дори за местните си дейности, без да има такъв държавен," категоричен е Петър Ганев. Според анализатора е наложително местните власти да получат законова гъвкавост, за да не спират жизненоважните проекти по региони само заради неспособността на парламента да излъчи редовна власт.