Конфликтът с Иран поставя на изпитание границите на въздушната мощ във военните операции

От миналата седмица израелски бойни самолети извършват вълна след вълна удари по цели в Иран, проверявайки дали въздушната мощ може самостоятелно да постигне победа във въоръжен конфликт. Сред военните стратези отдавна преобладава убеждението, че ракети и бомби, макар и жизненоважни за съвременното водене на война, рядко са достатъчни за победа при амбициозни цели.

Израел заявява, че целта му е да попречи на Иран да създаде ядрени оръжия - чрез физическо унищожение на способностите му или чрез натиск за отказ от амбициите чрез преговори. Израелски политици също настояват за сваляне на ислямисткия режим в Техеран, пише в своя анализ Маркъс Уокър, шеф на редакцията на „Уолстрийт Джърнал“ за Южна Европа..

Израел чака подкрепа от САЩ

Премиерът Бенямин Нетаняху иска Съединените щати да се включат, надявайки се това да увеличи шансовете му за постигане на целите. Американските бомби за пробиване на бункери имат най-голям шанс да разрушат Фордоу - подземното укрепено съоръжение за обогатяване на уран на Иран.

От Белия дом обявиха в четвъртък, че президентът Тръмп ще вземе решение в рамките на две седмици. Израелските власти очевидно залагат на въздушната мощ като средство за постигане на победа без мащабни сухопътни операции, освен евентуално ограничено използване на специални части.

Ограничени възможности за сухопътни операции

Изборът на Израел е ограничен - той няма възможностите да организира мащабни сухопътни операции далеч извън границите си срещу значително по-голям противник. Съединените щати разполагат с такива ресурси, но администрацията на Тръмп ясно показва неохота да изпраща сухопътни сили в нова чуждестранна война.

Ако Израел успее - със или без помощ от САЩ - това може да доведе до сериозно преосмисляне на ефективността на съвременната въздушна мощ, допълнена от безпилотни летателни апарати и напреднали технологии. Но скептицизмът е широко разпространен.

Малко примери за чисто въздушни войни

Има много малко примери за мащабен конфликт, в който двете страни да се сражават само с въздушни средства. Този подход, изцяло без сухопътни сили, "определено променя хода на всяка война - не можеш физически да завземеш обекти, можеш само да ги унищожиш", казва Филипс О'Брайън, военен историк от Университета Сейнт Андрюс в Шотландия.

И двете страни трябва да възприемат противниковата държава като функционираща машина и да идентифицират елементи като военната индустрия или командните структури, чието унищожение може да доведе до победа. "Това никога не е лесно - затова има толкова малко чисто въздушни войни", допълва О'Брайън.

Различни военни възможности

Израел и Иран разменят удари от години, но от 2023 г. двете държави са във война чрез подкрепяни от Иран въоръжени групировки в Газа, Ливан и Йемен, а също и пряко чрез ракетни обстрели през миналата година.

"Ако политическите цели са ограничени и не изискват присъствие на терен, на теория може да се постигне победа дори само чрез въздушна сила", обясни Офер Фридман, бивш израелски офицер от Кингс Колидж Лондон. "Проблемът е, че не знаем какви точно са целите на Израел в момента."

Широкият спектър от цели - от военни и ядрени обекти до символи на режима затруднява разгадаването на реалния обхват на стратегическите амбиции на Израел.

Иранските възможности са ограничени

Целите на Иран са по-прости - режимът иска да запази властта си и свободата да продължи обогатяването на уран. Но способностите му са далеч по-ограничени. Иранските балистични ракети досега не са нанесли сериозни щети в Израел, благодарение на силната израелска противовъздушна отбрана.

Израелските самолети контролират въздушното пространство в западната половина на Иран и бомбардират цели по своя воля. Най-голямата надежда на Техеран е да устои, докато скъпата въздушна кампания на Израел не се изчерпи.

Четири възможни сценария

Израел може да успее да унищожи толкова голяма част от ядрената програма на Иран, че на Техеран ще са му нужни години за възстановяване. Нарастващите щети могат да принудят иранските лидери да отстъпят и да подпишат споразумение за отказ от обогатяване на уран. Трети вариант е иранският режим да рухне, повличайки след себе си ядрените си амбиции.

Възможен е и неопределен резултат - ако режимът устои и не отстъпи, а ядрената му инфраструктура бъде повредена, но не унищожена напълно. Техеран може да възстанови програмата си с още по-голяма решителност, с по-малко международен надзор и в по-трудно достъпни места.

Исторически прецеденти

Когато Израел използва въздушни удари за унищожение на ядрени реактори в Ирак през 1981 г. и в Сирия през 2007 г., това сериозно забави ядрените програми съответно на Саддам Хюсеин и на режима на Асад.

В Ирак "краткосрочният ефект бе успех, а дългосрочният - програмата се укри в сянка", посочи Майкъл О'Ханлон от института Брукингс. Иракската ядрена програма беше основно разградена след загубата във войната за Кувейт през 1991 г. срещу водена от САЩ коалиция.

Рядко въздушната сила сваля режими

Историята показва, че въздушната сила сама по себе си почти никога не води до смяна на режима. Обикновено са необходими и сухопътни сили или поне силен съюзнически бунтовнически контингент.

Когато САЩ и съюзниците свалиха талибаните в Афганистан през 2001 г., го направиха с помощта на местните сили от Северния алианс. Американски войски също бяха разположени на място.

Военната доктрина е категорична

В ключов документ на ВВС на САЩ от 1995 г. полковник Филип Майлингер пише: "Постигането на въздушно превъзходство никога не е довело една държава до капитулация. То е необходимо, но недостатъчно условие за победа."

Почти всички мащабни въздушни кампании в историята са били част от конфликти, включващи и сухопътни сили - германският блиц срещу Британия, стратегическото бомбардиране на Германия от съюзниците, американските удари по Северен Виетнам и продължаващите руски удари по Украйна.

Въздушни кампании, които не водят до сухопътни операции, рядко имат решаващи резултати. Най-близкият прецедент за чисто въздушна война е конфронтацията между Израел и хутите в Йемен от 2023 г. САЩ също не успяха да пречупят хутите само чрез въздушни удари.