Иво Сиромахов: Литературата е вредна, забранете часовете по литература
- Редактор: Мартин Руменов
- Коментари: 6

Известният сценарист и хуморист иронизира дебата за въвеждането на предмет "Религии и добродетели" в българските училища
Известният български сценарист, писател и хуморист Иво Сиромахов публикува саркастичен коментар във Facebook профила си, в който иронизира дебата около предложението за въвеждане на предмет "Религии и добродетели" в училищната програма. Сиромахов развива тезата си до абсурд, като предлага да се премахнат и часовете по литература.
В характерния си саркастичен стил, авторът на "Господари на ефира" и "Шоуто на Николаос Цитиридис" започва публикацията си с думите "Гледам, че фейсбук-интелигенцията е дълбоко възмутена от предложението в училище да се въведе предмет „Религии и добродетели". Аз също съм възмутен. За какво са ни религии и добродетели? Вече 80 години чудесно си живеем без тях."
От Шекспир до Вазов – защо да махнем класиците
Иво Сиромахов продължава да развива ироничната си теза, като подхожда към известни литературни произведения с фалшиво възмущение и абсурдни интерпретации. Според него произведенията на Шекспир трябва да бъдат премахнати, защото Ромео и Жулиета били "съответно на 14 и 13 години", което той нарича "долна педофилия". За "Отело" авторът отбелязва, че главният герой е "мавър, демек чернокож", което според него обидно "намеква, че има раси".
В същия дух сценаристът продължава със забележки към Пушкин ("Руснак, моля ти се. Щом е руснак, значи е путинист"), Омир ("В неговите глупави илиади и одисеи има сума ти богове... Тва са религиозни простотии") и български класици като Вазов ("Той е националист... пречи на интернационализма") и Димитър Талев ("Той е настоявал, че е българин, а не интернационален македонец").
Публикацията предизвика бурни реакции в социалните мрежи
Публикацията на Сиромахов предизвика оживена дискусия с десетки коментари. В последвалия разговор авторът допълва ироничната си теза: "Литературата има едно много неприятно качество - може да се тълкува свободно. А днес не ни трябва свобода - трябва ни само един прочит. Правилният."
Друг коментар, на Стефан Стефанов, продължава сатирата: "Училището не е читалня! Литературата е вреден и упадъчен анахронизъм. Необходимо е да се забрани изучаването ѝ в училище и да се замени с достиженията на съвременната развита цивилизация, които пленяват умовете и сърцата на децата."
Публикацията представлява ярка сатира на някои крайни мнения в обществения дебат за образованието и опитите за промяна в учебните програми. Чрез абсурдни аргументи, Сиромахов и коментиращите всъщност защитават стойността на литературното образование и класическите произведения, изразявайки тревога от потенциалното им омаловажаване в съвременното общество.





















