Председателят на БЕМФ разкри схемите зад скъпия бензин у нас

Председателят на Управителния съвет на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) Иван Хиновски алармира за тежка липса на прозрачност при ценообразуването на петролните продукти у нас. Експертът е категоричен, че справедливата надценка на търговците трябва да бъде максимум 20%, но в действителност тя е двойно по-висока, а политическата класа умишлено си затваря очите за проблема.

Черната кутия на рафинерията

Според енергийния експерт Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разполага с всички законови лостове да изиска пълната структура на производствените разходи за петрола, но умишлено не го прави поради дългогодишни зависимости.

"„Лукойл Нефтохим“ в продължение на десетки години плаща огромни дарения за политически партии. Предполагам, че това е основното ограничение да не се открие тази черна кутия", заяви Иван Хиновски в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той подчерта, че потребителите понасят основната тежест от тези скрити практики. "Може да се направи сметка каква е базовата цена и откъде тръгва печалбата на търговците. Ние страдаме, по колонките са цените вследствие на сделките на търговците на течно гориво. Не е само надценка, има акциз, ДДС, добавки. Справедливо е да бъде не повече от 20%. Смятам, че е двойно по-голяма надценката", обясни Хиновски.

Вързаните ръце на държавата

Във връзка с назначения от държавата особен търговски управител в "Лукойл Нефтохим", председателят на БЕМФ е скептичен относно реалното му влияние върху политиката на рафинерията.

"Той е временен управител, който осигурява работата на предприятието, за да не настане дефицит в България на чужда собственост. „Лукойл Нефтохим“ не е наше предприятие. То работи на територията на България, според нашите данъчни закони, но неговите активи не са наша собственост", подчерта Иван Хиновски.

Двоен аршин при европейските санкции

Експертът засегна и чувствителната тема за европейските санкции върху руските енергийни източници, като изрази позиция за тяхното прагматично преразглеждане спрямо нуждите на родната икономика. Той даде за пример държави като Унгария и Словакия, които все още успяват да защитят националния си интерес и не търпят санкции за вноса си.

"Това е геополитически въпрос. Като енергетик съм не само да паднат санкциите върху горивата, но и да паднат санкциите върху ядреното оборудване, например за АЕЦ „Белене“, защото ние там също не можем да направим нищо. Един политик ще каже друго. Ако политиците могат да застанат аргументирано, с геополитически аргументи, и кажат, че това срива икономиката ни – отпадане на част от санкциите може да се постигне", коментира експертът.

В заключение той посочи, че докато пазарът остава непрозрачен, държавните компенсации за потребителите остават единственото разумно и работещо решение.