Д-р Киро Попов лекуваше бедните безплатно и загина като съратник на Левски

Името му е почти забравено, но д-р Киро Попов остава в историята като първият лекар, който открива аптека в Карлово. Калоферецът е един от най-близките съратници на Васил Левски и го предупреждава да не отива към Ловешко, където по-късно е заловен от турските заптиета. По подобие на Апостола, Попов също завършва живота си на бесилото.

Киро Попов се ражда в Калофер през 1845 година в семейството на свещеника Димитър Малинков. Той е по-малкият брат на Стоил Попов, съратник на Георги Раковски по време на Първата българска легия. В родния си град е ученик на Ботьо Петков в класното училище.

Медицинско образование в Букурещ

През 1861 година, когато е едва 16-годишен, Киро заминава за Цариград при брат си Стоил, за да довърши средното си образование. По молба на цариградската българска община князът на Влашко и Молдова Александър Йоан Първи Куза отпуска стипендии за няколко млади българи за следване в медицинското училище в Букурещ.

Едно от тези българчета е именно Киро Попов, който от 1864 до 1870 година учи медицина в румънската столица. В този град калоферецът се запознава с Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и други представители на българската емиграция.

"Обучението е по френски програми. Киро Попов завършва медицинското си образование и получава диплом на лицензиант по медицина и хирургия", разказват от Историческия музей в Карлово.

Първата аптека в града

За да получи право на практика, Попов държи през 1872 година в Шумен изпит пред комисия от турски военни лекари, като за изпита и получаване на документите плаща такса от 750 гроша. С пристигането си в Карлово е назначен за градски лекар с месечна заплата от седем турски лири.

По-голямата част от практиката му е по системата на "абонация" - нещо като здравна застраховка, при която семействата заплащат на лекаря годишна вноска и в замяна получават при нужда лекарска помощ.

Младият лекар открива в Карлово първата аптека, която първоначално се помещава в къщата на тъста му Райно Попович, а после в дюкян на видно място в града. Брат му Константин Попов, по-късно Врачански митрополит, който завършва католическата духовна семинария "Свети Атанасий" в Рим, помага в аптеката.

Обичан от всички

Лекарят е бил обичан от карловското население - и от българите, и от бедните турци. Ученият българин лекува бедните безплатно без разлика на вяра и народност и често им дава безплатни лекарства.

Двамата братя Киро и Константин са едни от най-верните съратници на Васил Левски в родния му град. В дома на лекаря и съпругата му Елисавета Райнова Апостолът на свободата винаги намира добър прием и сигурно убежище.

"През декември 1872 година, при последното си идване в Карлово, Васил Левски се среща с двамата братя в къщата на Райно Попович. Те се опитват да го разубедят да не ходи в Ловеч, където след залавянето на Димитър Общи положението е много опасно", посочват от Историческия музей в родния град на Апостола.

Трагичният край

Краят за Киро Попов започва със "Страшното" - така е наричано клането на християнско население в Карлово, извършено през 1877 година от османска редовна войска и башибозук по време на Руско-турската освободителна война. В отговор на радушното посрещане на руските войски от страна на карловци мюсюлманските сили нахлуват в града и избиват над 800 души от елита на града.

Д-р Киро Попов заедно с видни карловски граждани е откаран под конвой в Пловдив. Пловдивските лекари д-р Рашко Петров и д-р Михаил Владос полагат големи усилия да го спасят, но не успяват. На 24 септември на главната улица, недалеч от моста на река Марица, Попов е обесен.

Цял ден трупът му висял за назидание със смъртната присъда на гърдите му. Името му заедно с имената на други избити е изписано върху пиедестала на паметника на Апостола. Карловци помнят и тачат паметта на достойните родолюбци и затова днес болницата в Карлово носи неговото име.

Болницата с неговото име

Карловската болница е открита на 27 юли 1880 година по инициатива на Олга Николаевна Скобелева - майката на генерал Скобелев. Голям принос за създаването и издържането на болницата имат благодетелите братя Евлоги и Христо Георгиеви, които подаряват на карловското общинско управление текстилна фабрика на стойност 500 хиляди лева при условие част от приходите да се използват за издръжка на болницата.

Най-напред болницата носи името Околийска и е първата околийска болница в окръга. После се нарича Районна болница "Д-р Киро Попов", преименувана на името на лекаря революционер. През 1975 година става обединяване на Районната болница в Карлово с Работническата болница в Сопот.