52-годишният “виетнамски Тарзан” Хо Ван Ланг, който живял 40 години в джунглата, е починал от рак на черния дроб осем години след завръщането си в цивилизацията, съобщава “Дейли Мейл”, цитиран от Блиц

През 1972 г. американски самолети бомбардират виетнамското село, в което по това време живее двегодишният Хо Ван Ланг. Той и баща му, Хо Ван Танг, са единствените оцелели.

Наложило се да се скрият в джунглата, за да са по-далеч от опасността.

Семейството живее по този начин в продължение на 40 години, мислейки, че войната във Виетнам все още продължава.

Ланг никога не е виждал часовник и не знаел, че съществува електричество. Представял си външния си вид само по отражението в реката и не можел да преброи до повече от десет.

Той се хранел с прилепи и “ги ядял като маслини”. През целия си живот в джунглата, освен баща си, Ланг е виждал само петима души. Сред тях нямало жени.

Бащата на Ланг бил сигурен, че цялото му семейство е мъртво, но един ден се оказало, че друг от синовете му, Хо Ван Чи, е оцелял и от години издирва баща си и брат си. През 2013 г. той ги открива в гора близо до селището Ча Син в провинция Куанг Нгай и ги връща в селото им.

Ланг е живял в цивилизацията в продължение на осем години. През 2015 г. се запознава с изследователя Алваро Серезо, който тогава работи за компания, организираща самостоятелни пътувания до необитаеми острови.

Двамата стават приятели и един ден Серезо моли Ланг да го научи как да оцелява в джунглата, където отиват за една седмица.

“Той беше най-интересният човек, когото някога съм срещал, и в същото време беше много мил. Когато оцелявахме заедно в джунглата, всичко, което на мен ми отнемаше часове, той правеше за секунди”, казва Черезо.

В понеделник, 6 септември, Ланг е починал от рак на черния дроб. Според изследователя завръщането му в цивилизацията се е отразило зле на виетнамския мъж, който е свикнал да живее в джунглата. Започва да яде непривични за него храни, полуфабрикати и дори от време на време да пие алкохол.

“Много ми е тъжно, че той вече не е сред нас. Но за мен смъртта му е и освобождение, защото знам, че страдаше през последните месеци”, казва Серезо.