Спестяванията на българите губят покупателната си способност

Спестяванията на българите, държани в банкови депозити, са загубили реално 3.5% от своята покупателна способност само за първите осем месеца на 2025 година. Причината е значителната разлика между кумулативната инфлация от 4.2% и средната лихва по депозитите, която остава на ниво от едва 0.7% за същия период.

Това показва анализ на онлайн брокера Freedom24, базиран на официални данни от Националния статистически институт (НСИ).

Цените растат, спестяванията се топят

Според данните на НСИ, годишната инфлация от януари до август тази година се е движила в диапазона между 3.5% и 5.3%. Най-сериозно поскъпване се отчита при услугите, чиито цени са се повишили с 8%, докато хранителните стоки са поскъпнали с 6.8%. В по-дългосрочен план натрупаната инфлация за последните три години вече надхвърля 15%, а за петгодишен период достига 40%, което сериозно намалява стойността на парите.

Алтернативата на фондовите пазари

В анализа се прави сравнение с представянето на световните капиталови пазари, където доходността от началото на годината е двуцифрена. Като пример са посочени борсово търгувани фондове като iShares MSCI World ETF и S&P 500 ETF, които са донесли доходност между 10 и 11% до края на август. След приспадане на инфлацията, това се равнява на реален ръст на покупателната способност от 6 до 7 на сто.

Важно е обаче да се отбележи, че инвестициите на фондовите пазари са свързани с висок риск и могат да доведат до значителни загуби. За разлика от тях, банковите депозити в размер до 100 000 евро са гарантирани от закона, което ги прави практически безрискови.

Балансираният подход

Според анализаторите, дори балансирано портфолио, съставено от 60% глобални фондове и 40% облигации или депозити, може да постигне реален растеж от около 5% при умерен риск. Това показва, че защитата от инфлация невинаги изисква агресивни и високорискови инвестиции, а по-скоро диверсификация и дългосрочен подход.