Самотни пенсионери плащат милиарди за чужда компания

Самотни пенсионери и преработени млади специалисти в китайските мегаполиси масово наемат платени придружители за домашни грижи, преходи в планината, посещения при лекар и дори за вечеря в ресторант, съобщават от BBC и агенция Ройтерс. Разрастващата се „индустрия на самотата“ в Китай вече достига пазарна оценка от 50 милиарда юана, или около 7,4 милиарда долара за 2025 година по данни на финансовата компания Sinolink, като превръща обикновеното човешко общуване и приятелската помощ в резервирана и платена услуга.

„Деца на общността“ за самотните пенсионери

В покрайнините на китайската столица Пекин 91-годишната Ян живее сама след смъртта на съпруга си. Страдаща от глаукома и силно увредено зрение, възрастната жена не успявала да се справи дори с елементарни битови задачи като настройването на климатика в дома си. Изолацията ѝ била толкова тежка, че тя обмисляла крайни стъпки.

„Най-голямата трудност наистина беше самотата. Понякога, ако исках да поговоря с някого, говорех на телевизора. Попитах сина си за доброволната евтаназия, но той ми каза, че е забранена. Казах му, че ако някога стане законна, искам да го направя — не исках да живея повече“, разказва 91-годишната Ян, цитирана от BBC.

Животът на пенсионерката се променя изцяло благодарение на Уан Инуей и неговия малък екип от четирима души с електрически скутери. Бившият търговец на мобилни телефони посещава възрастни хора по два пъти на ден, като им носи топла храна, поправя битови уреди и разговаря с тях. Той създава компанията си, след като неговият тъст се разболява от Алцхаймер и попада в старчески дом с лоши условия. Услугите на Уан Инуей струват наполовина по-малко от наемането на личен болногледач и позволяват на възрастните хора да останат в собствените си домове.

„Ние виждаме себе си като деца на общността. Това означава да се поставиш на мястото на възрастните хора и внимателно да обмислиш техните нужди. Например те може да пият чешмяна вода, която е мътна и съдържа много варовик. Мога да реша този проблем с каната с филтър. Такова малко нещо може да ги направи много по-щастливи. Може би не могат да се изкъпят, защото оборудването им е счупено. Ще купя част, ще я сменя и душът им е наред. Възрастните се отнасят с нас като със свои деца, а ние се отнасяме с тях като със собствени родители“, обяснява Уан Инуей пред BBC.

След като екипът поправя климатика на 91-годишната Ян и започва да я навестява редовно, тя споделя, че вече е щастлива и има с кого да сподели най-съкровените си мисли. Друга негова клиентка в северните покрайнини на Пекин — 75-годишната Джън Жуейджъ, чийто син живее на два часа път и която се възстановява от травма — посреща младия мъж с широка усмивка.

„След пенсионирането нямам много възможности да излизам с други хора. Наричам те „мило момче“, защото много те харесвам. Искрено те обичам от дъното на сърцето си. Също така ти се възхищавам и ти вярвам. Когато ми помагаш, нямам нито едно притеснение или страх“, казва Джън Жуейджъ на своя помощник.

Придружители за болница и вечеря без задължения

Търсенето на платена компания далеч не се изчерпва със самотните пенсионери. Миграцията на хора от провинциалните райони към големите градове и преместването на милиони висшисти далеч от семействата им в търсене на работа оставят младите професионалисти без близка социална мрежа. Според официалните данни в Китай вече има над 200 милиона души, работещи на гъвкаво работно време и чрез онлайн платформи на фона на продължителната младежка безработица. Така хиляди студенти и млади работници започват да предлагат в социалните мрежи „емоционална стойност“ — придружаване за тичане, разглеждане на забележителности или вечеря в традиционните ресторанти тип „хотпот“, където храната обичайно се споделя с приятели.

В Пекин 23-годишната Лю Янян работи като „медицински придружител“. Тя придружава клиенти до кабинетите на лекарите или взема техните изследвания и лекарства от огромните и сложни за ориентиране градски болници.

„Някои от клиентите ми са хора на по 20 и няколко години, дошли в Пекин да градят кариера. Те може да нямат приятели тук или да се чувстват неловко да помолят колеги да ги придружат заради концепцията за социална реципрочност в китайската култура. Ако те придружа на преглед при лекар безплатно, може да се почувстваш длъжен след това да ме почерпиш с обяд или с билет за кино. Затова те наемат някой като мен да ги придружи до болницата. Ако трябваше да отидат сами, щяха да се чувстват уплашени или тревожни“, разказва Лю Янян пред BBC.

Психолози и антрополози обясняват бума на сектора с желанието на градските жители да избегнат емоционалния риск и непредвидимостта на реалните човешки връзки. Доцент Тереза Куан от Китайския университет в Хонконг посочва, че изолацията се задълбочава от самата структура на съвременното общество и начина на общуване.

„Ако имате компаньон, за когото сте платили, връзката не е точно равнопоставена. Това е отношение на услуга, така че не се налага да се справяте с непредвидимостта на стандартната връзка. Особеното при приятелството е, че може да бъде непредсказуемо. Не знаете кога някой може да ви разочарова. Но при платената услуга имате по-ясна представа какво да очаквате“, коментира доц. Тереза Куан.

Сходна позиция изразява и психотерапевтката Сами Уонг, управляващ директор на изследователската компания 3Drips Psychology. По думите ѝ запознанството с нови хора изисква сериозни емоционални усилия и инвестиции, а несигурният резултат поражда тревожност.

„Когато плащате за тази услуга, винаги получавате „да““, казва Сами Уонг, цитирана от Ройтерс.

До 370 души екип за катерене на планини

Особено популярна ниша в новата икономика са платените партньори за планински преходи и пътувания, които носят раници, правят снимки и мотивират клиентите по стръмните маршрути. След като напуска армията през 2022 година, Чън Уънсин основава компания за планински компаньони в източната провинция Шандун. Екипът му вече се е разраснал от по-малко от 10 души до около 370 работници, а дневното изкачване на прочутия връх Тай струва 800 юана (116 долара).

„Винаги съм бил планинар и имам голям опит в преходите. Забелязах нарастващото търсене на услуги за планинско придружаване и тогава реших да опитам късмета си в тази сфера“, споделя Чън Уънсин пред Ройтерс.

Друг бивш войник — Уан Джоутао — развива подобен бизнес в планината Хуаншан в провинция Анхуей. Той се изкачва с клиенти между 10 и 15 дни месечно, а в най-натоварените периоди прави до 30 прехода на месец. Мъжът си спомня за млада жена, която се чувствала отхвърлена и безполезна на работното си място и наела неговата услуга, за да си докаже, че може да се справи с трудно предизвикателство.

„Започнахме изкачването, но преходът беше тежък, тъй като времето беше много горещо и се потяхме обилно. Имаше моменти, в които тя искаше да се откаже, но аз ѝ казах: „Ако се откажеш сега и не можеш да преодолееш тази планина, как ще се справиш с каквото и да било друго в живота?“. Продължих да я насърчавам. Темпото на живот днес просто е твърде бързо. Хората са изправени пред натиск от работата, връзките и семейните очаквания. Мисля, че клиентите ми са предимно хора, които чувстват празнота във взаимоотношенията си или са преживели неуспех“, разказва Уан Джоутао.

За много студенти придружаването се превръща в стабилен източник на доходи. В южния китайски град Гуейлин 24-годишният студент Тан Дзюнсин печели между 3 000 и 5 000 юана месечно като спътник и шофьор при пътувания. Той започва тази дейност, след като университетска преподавателка го наема да шофира по време на едноседмична екскурзия.

„Тогава осъзнах, че всъщност можеш да печелиш пари, като придружаваш хората на пътувания и шофираш за тях. Повечето ми клиенти са жени и основната им нужда е емоционална стойност — някой, който да ги накара да се чувстват добре и да направи пътуването лесно“, обяснява Тан Дзюнсин пред Ройтерс.