Удобната комуникация с алгоритми води до нереалистични очаквания в реалния свят

Бумът на изкуствения интелект създаде нова, тиха епидемия – милиони хора по света, включително и в България, заменят реалните човешки отношения с алгоритмична имитация на близост. Въпреки че технологичните гиганти продават своите чатботове като "решение" на самотата, водещи експерти и нови проучвания предупреждават за обратния ефект: създаване на дълбока емоционална зависимост и атрофия на социалните умения. Темата коментира вчера главният редактор на Kaldata Светлин Желев в ефира на NOVA News, но проблемът надхвърля рамките на обикновеното потребителско поведение.

Капанът на перфектния събеседник

Основната примамка на AI компаньоните е тяхната безрезервна подкрепа. "Той не е критичен и често се съгласява с теб. Винаги окуражава, а това се харесва на хората", заяви Желев.

Точно тук обаче се крие психологическият капан. За разлика от реалните хора, които имат свои проблеми, лоши дни и собствено мнение, чатботът е програмиран да бъде огледало на желанията на потребителя. Според психологически анализи от края на 2025 г., това "сикофантско" поведение (постоянно ласкателство и съгласие) създава нереалистични очаквания към света. Човек, свикнал на комуникация без конфликти и напрежение, губи толерантността си към нормалните човешки търкания и става неспособен да поддържа връзки с хора от плът и кръв.

Индустрията на самотата

Зад маската на "емоционална подкрепа" стои агресивен бизнес модел. Приложения като Character.ai и Replika отчитат стотици милиони посещения месечно към началото на 2026 година. Статистиката показва тревожна тенденция – компаниите за "AI приятели" имат едни от най-високите проценти на превръщане на безплатни потребители в плащащи абонати.

Логиката е жестока: самотата е болка, а чатботът е обезболяващото, което се продава на месечен абонамент. Колкото по-изолиран се чувства потребителят в реалния свят, толкова по-зависим става от своя дигитален приятел, който е "достъпен по всяко време". Това превръща социалната изолация не в проблем за решаване, а в актив за монетизиране.

Психиатричният риск

Светлин Желев предупреди за особената уязвимост на децата, които могат да развият затруднения в адаптацията. "Свикваш на изрядна комуникация без конфликт", подчерта той.

Международните данни обаче рисуват още по-мрачна картина. Проучвания на Stanford и BMJ (British Medical Journal) от последните месеци свързват тежката употреба на AI чатботове с понижено субективно усещане за благополучие и дори с случаи на "технологична психоза", където границата между реалност и симулация се размива. Вместо да действа като мост към другите, екранът се превръща в стена.

Въпреки че AI може да бъде полезен инструмент за информация или базови съвети, експертите са категорични: критичното мислене и осъзнаването, че насреща няма съзнание, а само сложна математическа формула, са единствената защита срещу дигиталната заблуда.