Реколтата от пшеница надхвърля вътрешното потребление пет пъти

България ще прибере между 6,5 и 7 милиона тона пшеница през настоящата жътвена кампания, което гарантира напълно продоволствената сигурност на страната. Това съобщават от "Дарик радио", позовавайки се на председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов.

Жътвата у нас вече е към своя край, макар обилните валежи през последните седмици да са забавили темпото в някои региони на страната. Средният добив е по-добър спрямо предходната година, но заради редуцираните засети площи общото количество ще се задържи около 7 милиона тона.

„Това е между 4 и 5 пъти над вътрешната консумация на България, така че продоволствената сигурност на страната е напълно осигурена“, категоричен е Проданов.

Натиск върху цените и качеството

За разлика от миналогодишната суша, която спомогна за перфектни показатели на зърното, тазгодишните валежи непосредствено преди прибирането на реколтата са влошили качеството на пшеницата. Основно предизвикателство пред земеделците обаче остават изкупните цени, които са стартирали на нива от около 180 евро за тон на пристанище.

„При транспорт от вътрешността на страната, който излиза над 30–35 евро на тон, цената на зърното пада под 150 евро на тон, което е твърде ниско ниво“, обяснява председателят на браншовата организация.

Въпреки сериозното повишение на международните борси, физическият пазар в България все още не реагира. Глобалният ръст се дължи на ескалацията на напрежението в Черно море, където транспортът на зърно е поскъпнал двойно в рамките на две седмици – от 30-35 долара до над 60 долара на тон. Рисковете за търговските кораби край Украйна и Русия създават несигурност, като част от пострадалите съдове акостират за ремонт във Варна.

Стратегическата роля на Черноморския регион

От асоциацията подчертават, че Черно море остава ключова артерия, през която преминават над 100 от общо 200 милиона тона пшеница за световната търговия. Паралелно с това конфликтите около Ормузкия проток застрашават доставките на енергоносители и амоняк. При допълнително изостряне на ситуацията, България и Румъния могат да се окажат единствените сигурни износители на големи обеми пшеница в региона, което да ускори реализацията на родната продукция.

Закъснели помощи и липса на дългосрочна визия

Очакваната държавна финансова подкрепа в размер на 170 милиона евро се бави сериозно. Според земеделците средствата, обсъждани още през март, вероятно ще достигнат до стопанствата едва през октомври.

„Вървим с 5–6 месеца назад спрямо останалите европейски държави“, отбелязва Илия Проданов. Според него таванът от 50 000 евро на стопанство ще помогне на малките и средните производители, но ще лиши големите ферми от реална подкрепа. Браншът настоява за дългосрочна стратегия и инвестиции в родната торова индустрия по примера на Франция, за да се гарантират достъпни суровини за фермерите.

Необходими реформи в земеделието

Секторът очаква спешни реформи в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. До началото на август Министерството на земеделието трябва да представи концепция, която да реши проблемите с едногодишните договори и държавния поземлен фонд.

„Целта ни е ясна – земеделската земя трябва да бъде в ръцете на земеделските производители. Те трябва да имат дългосрочна сигурност за това кои земи обработват, за да могат да инвестират в добри практики – напояване, консервационно земеделие и биологично производство. С едногодишни договори това няма как да се случи“, обобщава Проданов.