Ударите в Черно море блокират пет милиона тона пшеница

Търговски кораби масово отказват да акостират в българските пристанища или изчакват в южната част на Черно море след серията от атаки срещу плавателни съдове през последните дни, което поставя под пряк риск износа на пет милиона тона пшеница от страната. За критичната ситуация предупреди председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов в студиото на предаването „Денят започва" по БНТ, като настоя държавата спешно да гарантира сигурността на корабоплаването в българските териториални води.

Блокада по вода и растящи разходи

Ситуацията в морския трафик се е променила рязко след средата на седмицата. Ескалацията идва непосредствено след като в нощта срещу 13 октомври плавателните съдове „Челси 3" и „Дигнити" бяха поразени в прилежащата зона на България на едва 15 до 17 мили от брега, а седмица по-рано сходна съдба сполетя корабите „Ейбъл" и „Алфа Ватан" в българската икономическа зона.

Според браншовата организация корабособствениците вече не просто калкулират по-висок риск, а директно отменят курсове към родните терминали. Така само за часове въпросът е прераснал от чисто финансов във физическа невъзможност продукцията да напусне страната. Заради военните действия в Украйна разходите за морски превоз на зърно от Черноморския басейн вече са се увеличили повече от пет пъти, а застрахователните премии продължават да растат лавинообразно.

Сериозни опасения за сигурността и финансовата тежест изразяват и самите фермери, чиято продукция разчита изцяло на морските коридори. Опасността военните действия да засегнат непосредствената крайбрежна ивица от 12 морски мили би направила логистиката практически невъзможна.

Търговците на зърно вече използват драстичното оскъпяване на навлото и застраховките като аргумент, за да оказват натиск върху производителите и да свалят изкупните цени на пшеницата на местния пазар.

Опасност от препълнени складове и ценови срив

България е нетен износител на зърно, а вътрешното потребление на страната възлиза на едва между 1,2 и 1,3 милиона тона пшеница годишно. Макар преходните остатъци от миналогодишната жътва да са били успешно реализирани през юли, износът на новата реколта е стартирал през август и в момента в силозите стоят пет милиона тона пшеница, предназначени за външните пазари. Освен тях земеделците трябва да реализират и сериозни обеми слънчоглед, царевица и ечемик.

От бранша предупреждават за опасен пазарен парадокс. Докато на международните борси цената на пшеницата може да тръгне нагоре заради очертаващия се дефицит на суровина, в Черноморския басейн ефектът ще бъде точно обратният. Задържането на милиони тонове нереализирано зърно вътре в страната ще срине местните цени и ще изправи сектора пред остра криза със съхранението преди следващата стопанска година, тъй като наличните бази не могат да поемат две реколти едновременно.

В глобален мащаб годишното производство на пшеница достига около 800 милиона тона, но три четвърти от тях остават за вътрешно потребление в самите държави производителки. Реалната международна търговия се крепи на 200 милиона тона, като в определени години близо 50% от този обем се осигурява именно от Черноморския регион. Русия формира износ от около 50 милиона тона, Украйна добавя 20 милиона тона, Румъния и Казахстан участват с по приблизително 10 милиона тона, а делът на България е 5 милиона тона.

Окаяна инфраструктура и липса на сухопътен изход

Основните пазари за българското зърно са държавите от Северна Африка, Близкия изток и части от Азия. За тези дестинации морският транспорт няма реална алтернатива, тъй като сухопътната логистика не разполага с необходимия капацитет да поеме милиони тонове товари.

Още от 2021 година Европейската комисия поставя въпроса за изграждане на резервни сухопътни коридори от България и Румъния към пристанищата в Гърция. Пет години по-късно обаче реални резултати липсват, а железопътната свързаност на страната ни на юг остава крайно недостатъчна и с минимална пропусквателна способност през една или две гранични точки.

Поради липсата на адекватна железопътна инфраструктура към гръцките терминали, българските зърнопроизводители остават изцяло зависими от сигурността на черноморските пристанища. От асоциацията са категорични, че държавата трябва да действа едновременно в две посоки — незабавно гарантиране на безопасността в териториалните води и дългосрочни инвестиции в сухопътните връзки на юг, за да не остава икономиката блокирана при всяка следваща криза в региона.