Игрите приключиха. Дъ енд. Халас. Конец. Момичетата и техните треньори свършиха по-лесната работа, някакви си години там труд и упоритост, битки в Токио и медали и сега идва времето за най-трудната част - параолимпийската дисциплина за провалени политици - поемането на отговорност за успеха.

Вие си мислите, че е фасулска работа, а то денонощен труд, пот, кръв и сълзи на неучастващите в състезанието по популизъм и корупция.

Кралев даде тон за песен, но не е единственият. Що министри, премиери, депутати ще разкрият неподозирани тайни за своята самоотвержена и най-вече незаменима роля при постигането на победите на олимпийските игри. И пак ще има фотопъчене с героите, за да може някак си спихналото достойнство на провалените ни родни политици да намери своя смокинов лист и прикрие срама. Техните медии ще отразят с "репортажи от мястото на събитието" народната радост, но ще забравят за липсата на зали, на пари, на внимание, на уважение към спортистите и треньорите. Колко от нас знаеха имената на златните, сребърни и бронзови медалистите, на финалистите от различните спортове преди игрите? Нали това беше ролята на медиите?

Токио затвори. Имаме си българската олимпийска дисциплина - разпределение на порции, правене на правителство, при което на терена загряват предимно резервите, тези които няма да играят. Облекли са, в екипи на национален отбор, играчи от "окръжните" групи, които на място се запознават с правилата на играта. До тях на терена са "треньори", които дори знаят по-малко за порции и упражняване на власт.

Резултатът и разпределението на славата и парите се договарят в съдийската статия от дебеловрати "управленци", които все още си мислят, че кражбите минават, докато раздават кебапчета и пускат чалга.

Добре че бяха тези игри и всички българи видяха как нашите момичета и момчета изглеждат на фона на един нормален спорт в нормален свят, с правила и закони. Каквато може да бъде България.

Илиян Василев