Екипът на Dunavmost.bg

попаднахме на интересна авторска статия в OFFNews и решихме да я споделим с вас, нашите читатели.

Не натрапваме мнение, ще избягаме и от коментара. Тази статия дава възможност за размисъл.

Муслим парад

Автор: Николай Фенерски - OFFNews

И България ще замирише на лой. Овча лой. Гранясала и стара, на много години.

Наслагала се във фугите на плочките, тротоарите, сраснала се с материята под нея. И измито леко отгоре с евтин препарат. На това миришеше не само Истанбул, но и цяла Турция, когато ходих там през юни за пръв, единствен и надявам се последен път.

Не знам дали миризмата е заради преобладаващите муслими, но предполагам. В Родината ми мирише на различни неща – през май на окосена трева, през юни на липи, през юли на ожънато жито.

Но варварите вече нахлуват и когато синът ми бъде на моите години, миризмите ще са сведени до една – миризмата на лой. Сега се опитват разни напредничави и жестоко заблудени типове да ме изкарват мизантроп, хейтър, но аз никого не мразя.

Констатирам, гледам, виждам, вие не виждате ли? Слепи ли сте, че това нахлуване е план за разбъркване на света, не усещате ли, че нашествениците и другородците идват подготвени – а кой ги е подготвил? Искам да видя брошурите, които са им раздавани, не знам арабски, но ще си намеря начин да си ги преведа.

На турците сме им свикнали все пак. Турция е силна икономика, те ще си стоят дома, няма да тръгнат отново да завоюват Европа, обаче другите муслими са ни непознати.

Франция и Испания от десетилетия се пълнят с такива, там те заживяват в свои квартали, държат се арогантно, разбира се. Сега атаката е масова. И ще бъде продължителна.

Орбан ги спря и всички, които обичаме Родината си, завидяхме на унгарците. И ние искаме да имаме истински граници в този момент, и ние искаме да излезем срещу тях с оръжие.

Но плановете навярно са други. Може би ще се опитат да ни ги натресат за радост на либералите и за наша мъка. Изпитание ще бъде, спор няма. Ще си спомняме Прехода с носталгия – колко хубаво ни беше...

В крайна сметка много от другородците ще останат тук. И ще замирише на лой. Защото те носят миризмата със себе си, по кожата си, във фанатизма си. Сигурно ще е още по-тежка и от турската тая миризма.

Когато залеят улиците и градовете ни, те ще си покажат зъбките. Вече почнаха да го правят.

Знаете ли кое ме срази – тези хора са хвърляли децата си през сръбско-унгарската граница, за да принудят да ги пуснат. Никой, ама абсолютно никой на този свят, бил той либерал или премиер, политик или собствената ми майка не може да ме убеди, че да си хвърлиш детето през мрежата е постъпка на човек в беда, че е отчаян жест на нормален човек.

Това е постъпка на фанатик, на изрод, това не е отчаяние, а е душевна и духовна пустота, зверство, макар че и зверовете не биха постъпили така, това е действие на бяс, а бесовете мразят човека.

Но да не изпадам отново в мистицизъм, въпреки че е ясно като бял ден, понеже не искам да изгубя публиката, която се дразни от тая страна на проблема. Днес ми трябва цялата публика, дори онази, която по принцип никога нищо не чете, защото днес искам да кажа на всички това – време е да си спасяваме Родината. Политиците няма да го сторят.

Те са продажни копилета и не чинят лула тютюн.

Най-объркани в цялата ситуация ще бъдат либералните защитници на политиката на ГЕРБ, разбирай на западните кукловоди. Те спускат декретите за изпълняване, ако ги спускаха източните сатрапи, щях и срещу тях да кажа абсолютно същото.

Българските мюсюлмани нямат нищо общо с напиращите африкански муслими. Познавам ги от много отдавна.

Те не са високомерни, не се опитват да ни налагат никакви религиозни виждания, защото дори да имат вяра, знаят по най-цивилизования начин, че този въпрос е дълбоко интимен и личен, не се развява като байрак по улиците.

Тези варварчета обаче точно това правят. Правят муслим парад. Млади и по-възрастни тарамбуки крещят, изискват, настояват, показват един единствен красноречив жест с пръст под шията, вместо пръста си представете нож.

Тази особеност в тяхната така да го наречем култура трудно ще понесем, да не кажа, че животът ни е в опасност. С ножове се ръгат и английските младежи, че и българските понякога, не толкова често.

Но ножът и клането са част от муслимския светоглед, неотделима част, съставна част, това е делът за всеки неверник и всеки, който им застане на пътя. Спомняте ли си отрязването на главата в новините по времето на Милотинова, 99 ли беше или вече 2000, не помня съвсем точно. Май още 99, тогава почнаха да ни дресират, като показват пред очите ни зловещата картинка.

Това тогава беше едно послание, което днес получаваме по-често – така наречената имагинерна и съвсем реална, но аморфна и неуловима ислямска държава, не заслужава главни букви, реже главите на различни хора пред камерите.

Подрастващите техни братовчедчета и синове ни показват пред същите камери какво ще се случи съвсем скоро – жестът с пръста под шията. Ислямска държава не е географско понятие, това е мозъчно заболяване.

Разберете ме добре, не си въобразявам, не плаша, не хиперболизирам, разберете, че се опитвам да погледна няколко години напред. Но може и месеци да бъдат. Ако не реагираме, просто ще ни погълнат, ще ни претопят в лойта си, ще ни подрежат като ярета, дори да не е в буквалния смисъл, но какво ги бърка тях, собствените си деца подхвърлят, та нас ли да смятат за човеци!

Ако не покажем, че сме толерантни единствено към хора, които спазват нашите закони и които не се опитват да ни променят и че няма да приемем фанатизма на брадите, с нас и миризмата на липи, жито и сено ще бъде свършено.

България е най-толерантната страна на Балканите. Никой да не е посмял да ни вменява нещо различно. И дано муслимите го разберат по мирния начин. Иначе да си развяват байраците на друго място.

Защото притиснатият човек започва да хапе. Муслим парадът не е толерантен като гей парада, той не отговаря на нашата търпимост с търпимост, той отговаря с ножа. И сега е моментът нашите посерковци из институциите да покажат, че им пука за Родината.