Научни изследвания разкриват огромни ползи за здравето от продължителната заетост

Остри политически дебати в САЩ около когнитивното здраве на 80-годишния президент Доналд Тръмп провокираха мащабни научни дискусии за ползите и рисковете от заетостта в напреднала възраст, съобщават от вестник „България Днес“ в материал от 20 юни 2026 година. Повод за споровете станаха изявления на американски политици и изследователи, които анализират как изтощителното ежедневие, стресът и хроничното недоспиване влияят върху човешкия организъм след 65-годишна възраст. Докато опозицията вижда признаци на сериозна умора, Белият дом категорично защитава високата работоспособност на държавния глава, отваряйки по-широката тема за масовото оставане на пенсионерите на пазара на труда.

Спорът за Белия дом

Политическото напрежение около темата ескалира след коментари в социалните мрежи, които поставиха под въпрос капацитета на американския президент да изпълнява задълженията си.

„Доналд Тръмп многократно е заспивал на заседания в кабинета, на събития в Белия дом, на церемония по случай Деня на паметта, а съвсем наскоро и на много шумен баскетболен мач“, написа влиятелният конгресмен от Демократическата партия Тед Лиу.

Критиците на президента изтъкват хаотичното поведение и съкратения работен график като възможни признаци на когнитивен спад. Администрацията на Белия дом обаче реагира светкавично, публикувайки резултатите от последния медицински преглед на Тръмп, където състоянието му е определено като перфектно. Наблюдатели отбелязват, че Тръмп се стреми на всяка цена да избегне паралели с предшественика си Джо Байдън, който напусна поста на 82 години след постоянни критики за възрастта си.

Рисковете от претоварване

Американският експерт по въпросите на стареенето Каролин Алдуин посочва, че при Тръмп се забелязват класически промени, свързани с възрастта, включително влошаване на изказа и специфични навици като среднощни активности в социалните мрежи. Според науката проблемите със съня и езиковите затруднения могат да бъдат ранни сигнали за деменция или алцхаймер, които се обострят при хроничен стрес. Тръмп е известен с това, че спи едва по 4 часа на денонощие.

„Хроничните стресови фактори са в състояние да имат наистина опустоिवेशन ефект върху такива хора, както и липсата на достатъчно сън, защото това пречи на телата им да се възстановяват“, обяснява пред Би Би Си професор Гордън Литгоу от Института за изследване на стареето „Бък“.

Той все пак допълва, че фактори като ясна цел в живота, правилно хранене, физическа активност и високи доходи осигуряват сериозно предимство на хората от сойството на Тръмп. „Ако разполагате с такива неща с напредване на възрастта, то вече имате предимство пред огромното мнозинство връстници“, казва още Литгоу.

Науката за късното пенсиониране

Статистиката в САЩ показва, че делът на работещите хора над 65 години се е учетворил от средата на 80-те години на миналия век насам, като в момента близо 19% от американците в пенсионна възраст продължават да се трудят. Данните сочат, че дори само една допълнителна година работа след 65-годишна възраст намалява риска от ранна смърт с 9%. Други проучвания доказват, че работещите пенсионери са до три пъти по-здрави и страдат много по-рядко от инфаркти или когнитивни проблеми.

Експертите обаче предупреждават, че характерът на труда е от ключово значение. Тежката физическа работа увеличава риска от травми поради намаляването на мускулната маса, а силно стресовата или напълно скучната дейност увреждат сърдечносъдовата система. Затова при нормално пенсиониране на 65 години също се наблюдава спад на депресивните симптоми и умствената умора, стига хората да запазят социалните си контакти и движението.

Доцентът по здравна политика в Медицинския факултет на Харвард Никол Маестас обяснява промяната в тенденциите с по-високата продължителност на живота и прехода към информационна икономика, където мускулната сила няма водещо значение. „Някои проучвания установяват по-малка полза от работата след пенсионна възраст, други – по-голяма, но като цяло всички регистрират някакви положителни резултати“, твърди Маестас, подчертавайки значимостта на ежедневното решаване на интелектуални задачи.

Живо доказателство за това е 93-годишната американска адвокатка Хариет Нюман Коен, която все още води бракоразводни дела на знаменитости и наскоро издаде мемоари.

„Работата ме поддържаше млада, енергична, осведомена, забавна. Просто не мога да си представя да живея по друг начин“, споделя Коен пред Би Би Си. Според учените личната удовлетвореност е най-добрата мотивация за дълголетие, стига заетостта да носи ясна цел и удоволствие.