Писателят при пътуване с параход по Дунава: Всичко е толкова датско

В колективното съзнание Ханс Кристиан Андерсен е "бащата" на Малката русалка и Грозното патенце, но малцина подозират за "българска следа" в творчеството на автора. Неговите наблюдения за българския бряг, включително и за Русе, са описани в пътеписа му "Базар на поета" (En digters bazar).

Пътуването на "Арго"

"Българската одисея" на Андерсен не е случайна. През пролетта на 1841 година той предприема мащабно европейско турне, използвайки най-модерния транспорт на епохата – параходите на австрийското дружество DDSG. След като напуска Цариград и пресича Черно море с кораба "Фердинанд I", на 5 май писателят се прехвърля на парахода "Арго", за да поеме нагоре по течението на Дунав.

"Хиляди хора емигрират от Европа към Америка, а колко по-добър дом биха могли да намерят тук", пише Андерсен, впечатлен от плодородието на крайбрежните земи, които описва като "пътят към Ориента".

Русе през погледа на датчанина

Най-любопитният момент за българския читател настъпва, когато параходът наближава Русе (тогава Русчук). Докато от едната страна се разкрива Гюргево, вниманието на писателя е приковано от българския бряг. На следващата сутрин той прави интересно сравнение."Дали не сме в Дания? Всичко е толкова идилично, толкова датско – и все пак не сме в Дания! Зелената долина, където сеното излъчва своето ухание е във Влашко, а хълмовете с долмените отдясно са в България!"

Андерсен вижда в хълмовете край Русе и Никопол познати черти от своята родина.

Среща с реалността

Въпреки романтичния тон на входния текст, историческата истина е, че Андерсен описва и суровата действителност на 1841 година. Пътеписът му е свидетелство за епоха, в която Дунав е не просто река, а граница между цивилизациите. Той описва карантинните станции, страха от епидемии и пъстрото многообразие на пасажерите на борда, което превръща пътуването в истински "базар" на култури.

Последната му спирка на българския бряг е Видин, където писателят слиза на пристанището, преди да продължи към Централна Европа.

Днес, 185 години по-късно, връзката между Андерсен и България изглежда символична, но неговите думи остават едно от най-поетичните описания на нашия бряг от чужд автор през 19-ти век.