Спасителят на Русе от клане почива в анонимност в Парка на възрожденците

В центъра на Русе, сред алеите на Парка на възрожденците, лежи тленът на един от най-ярките, но и най-противоречиви българи от XIX век – Иван Ведър. Макар да е наричан "основател на масонството у нас" и "спасителят на русенци", гробът му днес е безименен и потънал в забрава.

Погребан и изтрит от картата на града

Иван Ведър е починал на 8 август 1898 г. и е погребан в старото русенско гробище – терен, превърнат през 60-те години в парк. Както при много други известни личности, останките му не са преместени.

Историкът д-р Иво Жейнов, автор на книгата "Неизвестни страници за българското масонство" (2008), изследва подробно съдбата на гроба и публикува скици, изготвени от наследниците на Ведър.

"Приживе д-р Жейнов показваше точното място, на метри от една от алеите. Но и до днес няма дори малка табела, че там почива Иван Ведър", разказват русенски краеведи.

Кой е Иван Ведър?

Роден в Разград през 1827 г., Ведър учи в Цариград, където влиза в контакт с масонски среди. През 1864 г. е приет за член на ложата "Oriental", която работи под Обединената велика ложа на Англия. След Освобождението, през 1880 г., в Русе основава първата българска ложа "Балканска звезда".

Освен като масон, той е запомнен и с усилията си по време на Руско-турската война (1877–1878). Според свидетелства на негови близки и някои архиви, именно намесата му пред турското командване е предотвратила масово клане на българското население. Един епизод, предаден от потомците му, гласи:

"Дилявер паша, също масон, приел призива му и разпоредил преместването на башибозука, с което хиляди живота били спасени."

Паметник – но не и гроб

В Русе все пак има издигнат паметник на Иван Ведър – зад Пантеона на възрожденците. Но за разлика от героите, чиито кости са положени в самия Пантеон, неговият гроб остава в сянка, заличен от почвата и времето.

"Тялото му е в семейна гробница, заедно с още седем негови близки. Всеки изкоп в парка крие вероятността от ново откриване на следи от старото гробище", посочва д-р Жейнов в своето изследване.

Дълг към паметта

Днес, 127 години след смъртта му, въпросът остава открит: как трябва да почита България човека, който положи основите на масонството и чийто дипломатически ходове вероятно спасиха Русе от трагедия?

Надгробен камък вече няма, но исторически документи и свидетелства на наследници ясно посочват мястото. Една табела, един знак – биха върнали на Иван Ведър достойното място в историята и паметта на града.

Без инициативи за почитане на паметта

Към момента не съществуват официално обявени инициативи от Община Русе, културни институции или масонски организации за обозначаване на гроба на Иван Ведър. Въпреки периодичното повдигане на темата в местните медии, включително през август 2025 г., все още липсва конкретен проект за паметна плоча или друг мемориален знак.

Темата за липсващото обозначение остава актуална, но без практически действия за решаването на проблема – ситуация, която продължава да поддържа забравата около последното място на покой на този значим българин.