Стойността на огромна част от сключените договори е нереална и раздута в пъти

Безумията около сключваните при предходното правителство договори за строителство нямат край. Получени от „Сега“ документи по Закона за достъп до обществена информация и допълнителни проверки осветяват пореден скандал около неслучилото се укрепване на 84 свлачища с над 450 млн. лв. от бюджета. От документите става ясно, че голяма част от сключените договори за укрепване на свлачища са с напълно нереална стойност и разходите за извършване на дейностите са надути в пъти. На база фалшиво завишените като стойност договори са изплатени аванси в пъти над реалната стойност на строителните дейности.

Парите за укрепване на свлачищата бяха отпуснати от правителството "Борисов 3" през септември 2019 г. Договорите бяха сключени светкавично – още през декември, без процедура по ЗОП, чрез вътрешно превъзлагане от държавната фирма „Автомагистрали“ на частни фирми. От документите, с които „Сега“ разполага, се оказва, че огромна част от контрактите са сключени на нереално високи стойности. „Сега“ успя да осъди „Автомагистрали“ по дело за отказан достъп до информация и в крайна сметка получи договорите от новото ръководство на фирмата.

С една от най-големите разлики между договорено плащане и реална стойност на строителните дейности е договорът за укрепване на свлачището по републикански път „Кула-Грамада-Срацирово“ (в участъка от км 1+360 до км 1+400). Тази дейност е възложена от „Автомагистрали“ на фирма „ДЛВ“ ЕООД, като ориентировъчната стойност на строителните-монтажните работи е определена на 7,2 млн. лв. Според договора проектирането е с ориентировъчна цена 96 200 лв., разходите за механизация са 2,6 млн. лв., а материалите – 4 485 000 лв. В договора с всички фирми в раздел цени и начин на плащане е използвана именно тази формулировка – „обща ориентировъчна стойност“ за изпълнение на дейностите.

При така определените разходи в 5 дневен срок след сключването на договора е станало възможно изплащането на аванси – 50% аванс за проектирането (48 100 лв.), 30% за механизацията (780 000 лв.) и 42% аванс за материали (1 883 700 лв.). Така по този договор платените аванси би следвало да са в размер на 2 711 800 лв.

На този фон при реалното проектиране се оказва, че стойността на строително-ремонтните дейности изобщо не се доближава до ориентировъчната – 7,2 млн. лв. Сметката е направо невероятна – разходите за строително-ремонтни дейности по избрания вариант за укрепване на свлачището на първи етап от изпълнение на дейностите възлизат на 310 985 лв., а с втори междинен етап окончателните разходи за укрепване стават 388 076 лв. Това е 18 пъти по-ниско от ориентировъчната стойност и много под сумата, платена авансово за изпълнението на договора.

От договора лъсва и друг парадокс – фалшиво раздутите ориентировъчни цени са гарантирали на изпълнителите пълно спокойствие за евентуално прекратяване на договорите, защото неустойките, които те трябва да получат, на свой ред са раздути. Неустойката в договора на „ДЛВ“ за свлачището по пътя Кула-Грамада-Срацирово в случай, че някоя от страните се откаже от договора, е определена на 15% от ориентировъчната стойност или близо 1 080 000 млн. лв. в конкретния случай. Така в случай на разтрогване на договора по инициатива на „Автомагистрали“ фирмата следва да получи 1 млн. лв. неустойка за договор, чиято реална стойност е 388 076 лв.

Такава е картината и при много от останалите свлачища. Така например договорът с фирма „АМ Хемус“ АД за укрепване на срутване по пътя Габрово – Шипка- Казанлък е сключен при ориентировъчна цена от 5 435 500 лв. (70 500 проектиране, 1 990 000 механизация и 3 375 000 лв. материали) със същите нива на авансови плащания като при „ДЛВ“, а при проектирането избраният вариант за строително-ремонтните дейности е остойностен на 767 377 лв. Договор за свлачище по път Дебелец – Плаково – Средни колиби – Елена с фирма „Джамбо 33“ е на ориентировъчна стойност 5 450 000 лв., а по избран реален вариант е 2,4 млн. лв. след всички етапи на изпълнение. Договор отново с „ДЛВ“ за свлачище по път Симеоново- Ботево-Арчар-Лом е с ориентировъчна стойност 22,7 млн. лв., а избраният вариант като строително-монтажни работи е остойностен на 13,2 млн. лв.

Има и свлачища, при които реалните дейности са се оказали по-скъпи от ориентировъчните цени, но те са изключение. В повечето договори цените са раздути, като едно от обясненията защо е извършено това е да се докарат разходите до общите средства, отпуснати от бюджета – 450 млн. лв. и да се разплатят бързо и авансово големи суми, обясняват запознати с проблемите в договорите. Не е ясно доколко е юридически възможно „Автомагистрали“ да получи обратно надплатените спрямо реалната стойност на договорите аванси. Договорите за свлачищата, както и тези по инхаус възлагането за строителството на „АМ Хемус“, са в прокуратурата.