Полина, Олександър и техните деца искат да останат в България, докато все води война в Украйна

Едно семейство от Украйна не може да чуе нито смеха, нито снарядите, които са падали около тях. Полина, Олександър и техните осем деца сега са намерили убежище в България.

„Ние сме от едно малко градче, което е много близо до областния център Суми“, разказва Полина Озерова, предава bTV.

„Ние сме едно семейство и имаме осем деца, обичам ги всички абсолютно еднакво. Запознахме в едно кафе в Украйна, аз много я харесах, решихме и създадохме семейство, обичаме големите семейства“, допълва Олександър Озеров.

„Сами се грижим за децата си, за тяхното изхранване, за тяхното обличане, моят съпруг много ми помага защото е шофьор и кара колата, много съм му благодарна“, споделя Полина.

Живот след и преди войната, в който те не чуват нито смеха, нито снарядите. Полина, Олександър, техните осем хлапета, една котка и бягство от дома в името на семейството.

"Видях войната, ужаса на войната у дома и помолих съпруга ми да предприеме нещо да бягаме от там събрахме всичко необходимо в колата, стигнахме до Румъния. Беше много труден пътя, минавахме през различни непознати места, трябваше да се крием не можехме да спим, нямаше къде да спим, търсехме различни места. Виждах, че съпругът ми е много уморен, имаше нужда да поспи, аз му казвах: „Моля те, моля те, недей, трябва да минем границата с Румъния“. Когато минахме границата, спряхме“, спомня си Полина.

Олександър отбелязва, че „нито за минута не си помислихме да се връщаме“.

„Събрахме цялата си сила, молехме се на Бог да ни помага и да ни даде сили да се справим и да минем границата“, казва Полина.

След дни в неизвестност семейството се свързва със свои познати и решава да тръгне към България. Така на бензиностанция, недалеч от София ги намират служители от Дирекцията по аварийна помощ и превенция към Столична община.

„По най–бързия начин за около два часа и половина направихме спално помещение, сървърното помещение го направихме като кухня, тук са и част от хранителните продукти. Ние зареждаме постоянно храни, от различни дарители. Това всичко тук е дарение, от което те взимат и сами си приготвят“, разказва Красимир Димитров, директор на Дирекция „Аварийна помощ и превенция".

„Изключително съм благодарен на тези хора, те спасиха нашите деца и не намирам думи да им благодаря“, казва Олександър Озеров.

Дъщерите му Лаура и Кристина казват, че „тук е супер, много е хубаво, България е чудесна страна“.

„Знаем, че имате море и това много ни харесва и засега сме тук, липсва ни дома, но не знаем дали ще се върнем“, казва Кристина.

В несигурното ежедневие на семейството сега верен спътник са и доброволците преводачи като Дочка.

„Аз знам какво е да си глух, какво означава глух човек да попадне в беда, да няма достъп до информация, поставям се на тяхно място и разбирам в какво тежко положение са те и да знам с какво мога да бъда полезна, да знаем ние глухите в България с какво можем да подкрепим глухите от Украйна във връзка с техния достъп“, казва Дочка.

Четири от децата на Олександър и Полина вече имат и своите първи приятели в България. От понеделник до петък те посещават училището за деца с увреден слух "Проф. д-р Дечо Денев".

„Децата са много спокойни, защото са сред приятели, те намериха общ език, тъй като българският и украинският жестов език не се припокриват, но децата, разбира се, успяват да намерят по свой път начин да комуникират, усмихнати са. Същинското учене тепърва предстои както и предстои да бъдат включени в курсове за овладяване на български език.

„Бихме искали да останем в България. Това, което бихме искали да виждаме занапред е свободата, ние много обичаме нашия дом. Благодарни сме за тази подкрепа тук, но искаме да си устроим и наше жилище, искаме свободата“, казва Полина.