Георги Лозанов: Делян Пеевски ще оглави партията – формално или не
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Ахмед Доган не е вечен и в един момент ще трябва да завещае ДПС на някого, коментира Първан Симеонов
Защо Мустафа Карадайъ подаде оставка и кой ще застане начело на партията?
В студиото на „Здравей, България” по NOVA коментираха политолозите Първан Симеонов и Стойчо Стойчев, журналистът Любчо Нешков и културологът и експерт по медии и журналистика Георги Лозанов.
„По време на предизборната кампания направи впечатление, че г-н Хасан Азис не беше сред кандидатите за кмет на Кърджали. Още тогава една от спекулациите беше, че евентуално той ще бъде новият председател на ДПС. Такава рокада се подготвя – това беше новината. Имам и други съображения в подкрепа на това”, заяви Стойчо Стойчев.
„От самото начало беше ясно, че тази пушка ще гръмне и Делян Пеевски ще оглави партията – формално или не. Единственото, което ме притеснява, е, че не изчакаха 12 декември – датата, на която изтича мандата на председателя на партията. Това според мен беше и замисълът да стане тази промяна. Очакваше се, че партийните избори ще променят конфигурацията, която Пеевски използва, за да може да свали тежкия репутационен товар, който носи”, подчерта Георги Лозанов.
„Въпросът е какво генерално ще става с ДПС. То е известна буферна зона между официална Анкара и официална София. Но г-н Ахмед Доган не е вечен и в един момент ще трябва да завещае ДПС на някого. Трябва да видим какъв курс ще заеме партията. Освен това ДПС се променя и като състав”, посочи и Първан Симеонов.
„Не съм изненадан от рокадата в ДПС. Имаше забавяне с около една година. Това трябваше да се случи миналата есен, но поради пропускането на една информация в публичното пространство от известни лидери – това се забави и укрепи позициите на Карадайъ. След танца с турския опозиционер Кемал Калъчдароглу из България направи фатална грешка и там имаше присъда за него. Защото отношенията между ДПС и Турция не са това, което бяха преди 10-15 години. Там вече има една по-нормална комуникация. И на практика Карадайъ удари спирачката на този процес и беше неизбежно неговото сваляне”, категоричен е Любчо Нешков.
