Икономистът критикува "безумните мерки" в Закона за еврото

Окончателно в Закона за еврото е предвидено имуществената санкция да не може да надхвърля 1 милион лева за спекула с цените. Икономистът Георги Ганев обаче се изказа остро критично срещу въведените законови ограничения, наричайки ги "безумни мерки" в интервю за Bulgaria ON AIR.

"Едва ли е съгласен бизнесът. Очаквайте докато влезе законът в сила, всеки да движи цените там, където му се налага през следващата година и моментално след като свърши действието на този закон, отново ще прати цените там, където смята, че би трябвало да бъдат," заяви Георги Ганев в предаването "Денят ON AIR".

Според програмния директор в Центъра за либерални стратегии, заради този закон нищо хубаво няма да се случи в българската икономика. "Една, две, три цени в България са се повишили. Инфлацията леко се е покачила, но нищо драстично не се случва, за да се прилагат такива безумни мерки. Този закон почти гарантира по-голяма инфлация, отколкото би имало без него," допълни той.

Критика към ценовия контрол

Ганев нарече приетите мерки "драконовска антипазарна мярка" и изрази облекчение, че срокът на тяхното действие е намален. Според него най-вероятно бизнесът ще реагира точно по начина, който той прогнозира - цените ще бъдат преизчислени навреме за влизането в сила на закона, а след изтичането му веднага ще се върнат към пазарните нива.

"Добре че спадна срокът на действие на тази драконовска антипазарна мярка," коментира икономистът. Той обясни, че стандартният подход срещу инфлацията е да се увеличава конкуренцията в полза на купувачите, а не да се въвеждат административни ограничения.

Примерът с Хърватия

Георги Ганев посочи неуспешния опит на Хърватия като предупреждение за България. "Голям принос имат и тези, които през последните 3 години не спряха да крещят колко голяма инфлация ще има след приемането на еврото. Този закон повтаря един от крайно неудачните в Хърватия, която не се справи с цените си след приемане на еврото. И до момента инфлацията им остава завишена," посочи гостът.

Хърватия е единствената страна, която е прибягвала до твърди ценови ограничения при влизането в еврозоната през 2023 година. Според анализ на Фискалния съвет, тези мерки са проработили само частично - някои домакинства са били предпазени от скокове в цените на енергията и храните, но общата инфлация не се е променила, а много фирми са успели да заобиколят ограниченията.

Алтернативен подход

С този закон проблемът се утежнява, категоричен е Ганев. "Няма нужда да следваме нечий пример. Добрата политика е тази, която насърчава конкуренцията. До момента не сме видели нищо от това правителство. Картел трябва да се установи, когато има доказателства, че хора са заговорничили," изтъкна той.

Бившият народен представител и председател на Комисията по бюджет и финанси в 45-ото НС подчерта, че вместо репресивни мерки, държавата трябва да разчита на силна конкуренция и активни потребители за ограничаване на инфлационния натиск.