80 години след репресиите дружество "Елиас Канети" и Държавна агенция "Архиви" организираха кръгла маса и възпоменание в крайдунавския град

Кръгла маса на тема "Народният съд – памет и рефлексии, 80 години по-късно" се проведе днес в Русе. Форумът се организира от международното дружество "Елиас Канети" и Държавна агенция "Архиви" под патронажа на областния управител Драгомир Драганов.

"Комунистическият режим беше не просто политическа система – той бе машина за унищожаване на индивидуалността", заяви Драганов пред участниците. Според него репресивният режим без съд и присъда е посегнал на цвета на нацията – на най-интелигентните и най-образованите хора. "Днес наш дълг е да помним не от омраза, а от отговорност. Да помним, за да не позволим никога повече нито една власт да отнеме правото на човека да бъде себе си", каза той.

Най-мащабното кръвопролитие в следосвобожденска България

Директорът на Държавна агенция "Архиви" доц. Михаил Груев заяви пред БТА, че начинът, по който е замислен така нареченият "Народен съд" – с процедурите по подбор на съдиите, на народните изпълнители, със съдебната процедура, е за унищожаването на целия буржоазен елит на България.

"Като казвам унищожаване, имам предвид не само във физическия смисъл, но и във всякакъв друг смисъл – дори тези, които не получават смъртни присъди, се превръщат след това в маргинали, както и техните семейства и близки", обясни доц. Груев. Според него това е престъпление, което е планирано, замислено и реализирано като мащабен проект, целящ да промени цялата социална тъкан на българското общество.

Доц. Груев посочи шокиращи цифри – общо 2730 са произнесените смъртни присъди в онова време, като най-вероятно убитите са около 18 000 – 20 000 души. "Убитите без съд и присъда са хора, за които не е издаден дори и смъртен акт. Това е причината голяма част от тях да останат анонимни", каза той.

Внукът на жертвите с личната си история

В кръглата маса участва Боян Балкански – внук на убитите без съд и присъда през ноември 1944 г. Тонка Обретенова-Просеничкова (внучка на Баба Тонка) и Нико Просеничков, директор на Мъжката гимназия в Русе.

"За първи път усещам някакъв полъх на промяна в отношенията на хората към този тежък момент за България, когато идват партизаните и почва масовото убийство", сподели Балкански. Той разказа как след завършването на специалност "История и археология" в Софийския университет искал да работи в МВР, но семейното му наследство му попречило. "През цялото време ми казваха – добър си, но не си наш", спомни си той.

Балкански разказа как баща му – известният художник Ненко Балкански, имал познат близо до Тодор Живков. "Човекът на баща ми обяснил на другаря Живков, че има едно добро момче, но с лошо семейно наследство. Тогава другаря Живков се сетил, че баща ми е известен художник и поискал да бъде нарисуван от него", разказа Балкански. По време на срещата художникът обяснил, че синът му иска да работи в МВР, и така Боян Балкански бил направен младши лейтенант в Първо районно управление в София.

Злоупотреба с думи

Председателят на международното дружество "Елиас Канети" проф. Пенка Ангелова заяви, че понятие "Народен съд" не може да има и това е злоупотреба с думи. Според нея същото важи и за така нареченият "Възродителен процес".

Историкът д-р Веселина Антонова обясни, че вече трета година се организира помен в местността "Бальов дол", която се намира между селата Щръклево и Нисово. В началото на ноември 1944 г. там са убити русенски интелектуалци, сред които са Тонка Обретенова-Просеничкова и съпругът ѝ Нико Просеничков. Според нея броят на убитите не е ясен, но има сведения за три масови гроба.

Дигитализация на документите

Доц. Груев информира, че в Държавна агенция "Архиви" има огромна документация по въпроса. "Документите на Народния съд са запазени в тяхната цялост. Дигитализирали сме 13-те централни състава, които съдят министрите, царските съветници, депутатите от правителственото мнозинство. Но има още 65 провинциални състава, което е още много работа по дигитализацията на тези документи и по придаването на публичност на информацията, която се съдържа в тях", поясни той.

Програмата включва утре и панихида, с която ще бъде почетена паметта на убитите без съд и присъда след 9 септември 1944 г. в Русенско. За целта областният управител Драгомир Драганов осигури автобус на желаещите да се включат, който ще тръгне в 10:00 часа от цветния пазар до НОИ.