Експертите предупреждават за риск от дългова спирала

Фискалният съвет (ФС) препоръчва служителите в сектор "Сигурност", включително военни и полицаи, да поемат част от осигурителните си вноски по модела на частния сектор при подготовката на Бюджет 2027. Експертите предупреждават за риск от дългова спирала и настояват за сериозни съкращения в държавната администрация, съобщават от институцията.

Осигурителна тежест и администрация

Според експертите съотношението на лично плащаните осигуровки към внасяните от държавния бюджет трябва да се повиши до 40/60 през 2027 година. За сравнение, през 2026 година това съотношение за държавните служители беше 20/80. Целта на мярката е да се намали фискалният товар върху държавната хазна. Когато предишната промяна беше въведена, заплатите в сектора бяха увеличени компенсаторно, за да се запази нетното възнаграждение на служителите.

Фискалният съвет препоръчва и свиване на разходите за персонал чрез преструктуриране на администрацията. Настоява се за повече от текущо заложеното 10-процентово съкращение на щата, както и за превръщане на временно спряното автоматично вдигане на заплатите в администрацията в трайно решение.

Опасност от дългова спирала

Анализът на съвета отчита възможност за навлизане в период на рецесия, поради което се изисква свиване на бюджетния дефицит с поне 2 процента от брутния вътрешен продукт за 2027 година и с поне 1 процент за 2028 година. Тези стъпки са належащи заради стартиралата процедура по свръхдефицит срещу България.

Експертите алармират за сериозен лихвен натиск върху държавния бюджет. "Натрупването на бюджетни дефицити създава притеснителна тенденция относно дълга и лихвените плащания, което отнема фискално пространство от ключови сектори като образование и здравеопазване", заявяват от ФС. Очаква се лихвените плащания да достигнат 1,88 милиарда евро през 2028 година, което се равнява на около 1,3 процента от БВП.

Контрол над разходите и здравеопазването

Съветът настоява да отпадне изключението, прието през 2020 година, според което разходите със средства от Европейския съюз не се включват в правилото държавните харчове да не надхвърлят 40 процента от БВП.

По отношение на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), финансистите подчертават, че тенденциозното увеличение на средствата в здравеопазването не доказва по-голяма ефективност на услугите. Вместо това се задълбочава зависимостта от нарастващи трансфери от държавния бюджет.