Производители пререгистрират масови лекарства като "медицински изделия", за да заобиколят законовия таван на цените

Популярни сиропи за кашлица и таблетки за смучене поскъпват драстично чрез използването на юридическа вратичка в българското законодателство. Производители масово пререгистрират своите продукти от "лекарствени средства" в "медицински изделия", което им позволява автоматично да избегнат държавната регулация на цените.

За схемата сигнализира магистър-фармацевт Маргарита Грозданова, цитирана от БНР. Според нейните наблюдения, цените на тези продукти са скочили с над 20% спрямо същия период на миналата година, като увеличението плащат изцяло българските домакинства в грипния сезон.

Трикът с етикетите

Законодателството в България налага строг контрол върху цените на лекарствата без рецепта. Техните стойности имат "таван" и могат да се увеличават само веднъж годишно, и то с процент, равен на официалната инфлация. Това ограничение обаче не важи за категорията "медицински изделия".

"Има някои, които са регистрирани като медицински изделия и при тях вече процесът не е контролируем - там производителят си решава и си покачва съответната цена", обясни механизма Грозданова.

На практика, потребителят купува същата бутилка сироп или опаковка таблетки, със същото съдържание, но под различен административен статус, което развързва ръцете на търговците за свободно ценообразуване.

Спекула с еврото

Освен административните хватки, фармацевтите отчитат и чисто спекулативно вдигане на цените, оправдано с предстоящото приемане на еврото.

"Още от август месец, когато се установи, че ще влезе еврото, постепенно започнаха да се покачват цените при лекарствата", заяви Грозданова. Това се случва месеци преди реалната смяна на валутата, което потвърждава тезата на икономистите за предварително калкулиране на "риска евро" в крайните цени за потребителите.

Скритата инфлация при НЗОК

Проблемът се задълбочава и при лекарствата, заплащани частично от Здравната каса (НЗОК). Наблюдава се процес на изтегляне на по-евтините продукти от българския пазар. Когато евтините алтернативи изчезнат, базата за реимбурсиране се променя към по-скъпите препарати.

Резултатът е двоен удар по джоба на пациента – веднъж чрез по-високата цена на продукта и втори път чрез увеличената сума за доплащане, която трябва да извади от джоба си.