ЗЕМЯТА НА ЦЪФНАЛИТЕ ГЕРБЕРИ

Евтин е животът тук, достъпен.

Избирателите сами ти се предлагат – нито звезди им сваляш, нито се хабиш да им се харесаш. Най-много една-две банкноти да метнеш и ти се отваря парашута.

Журналистите – и те лесни. Набуташ ги на някой приближен паралия, да им държи каишката. И после въртят опашка като те видят.

Полицаи и прокурори тънко ти излизат. Ръфат каквото им хвърлиш. Дребни рибки, омръзнали ти пиявици, дори на мърша от стари авери не се мусят.

Депутатите пък са най-евтини. Уредиш ги за четири години, а цял живот мед ти носят. Като се наложи и на някой друг може да ги бутнеш. На едро - по десет, по двайсет.

Евтино е тук, а герберите са едни хубави – едри, избуяли, цъфнали, пръскат се.

Лошо мирише ли?

Да, от тях е.

Радослав Бимбалов