Еврото се срина до 17-месечно дъно
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Опасенията за публичните финанси на Париж притискат европейската валута
Еврото падна до най-ниското си ниво спрямо долара от 17 месеца насам поради нарастващите опасения, че дълговата позиция на Франция може да застраши стабилността на еврозоната, съобщава „Гардиън“.
Разпродажба на пазарите
Единната европейска валута поевтиня с близо 0,8 процента в ранната търговия в понеделник, падайки под 1,12 долара. Това е най-ниското ѝ ниво от май 2025 година. От началото на месеца еврото е загубило около 1,2 процента от стойността си, след като през януари достигна 1,20 долара.
Инвеститорите свързват разпродажбата с притесненията около нарастващите разходи по френския дълг, докато правителството се опитва да овладее публичните финанси преди президентските избори през следващата година. Основният френски борсов индекс CAC 40 спадна с 1 процент, докато британският FTSE 100 се повиши с 0,2 процента. В същото време германският DAX остана почти без промяна.
Тревоги около бюджета на Париж
„Европа е в центъра на вниманието в началото на седмицата, тъй като фискалните и политическите опасения оказват натиск върху блока“, отбелязва Катлийн Брукс от финансовата компания XTB. По думите ѝ Франция е епицентърът на тревогите, макар че предстоящите предсрочни избори в Испания също засилват несигурността на пазарите.
През изминалата седмица доходността по 10-годишните френски държавни облигации достигна най-високото си ниво от 2002 година. Разликата между разходите за финансиране на Франция и Германия се увеличи до най-големия си размер от 2012 година насам.
Инвеститорите се опасяват, че президентските избори и липсата на ясно парламентарно мнозинство могат да затруднят правителството в усилията му да ограничи бюджетния дефицит.
План за икономии
През миналия месец правителството на премиера Себастиен Льокорню обяви план за финансови икономии на стойност 54 милиарда евро. Целта на кабинета е бюджетният дефицит да бъде намален от 5,5 процента от брутния вътрешен продукт през тази година до 5 процента през следващата. Льокорню предупреди, че без предприемането на спешни мерки дефицитът може да достигне 6,5 процента.
