Краят на евтиния дълг удари тежко френската икономика

Глобалният пазар на държавни облигации е под сериозно напрежение, след като доходността по десетгодишните френски книжа се доближи до границата от пет процента, превръщайки Париж в по-рисков длъжник от традиционно проблемни икономики като Италия и Гърция. Промяната бележи критичен обрат в начина, по който инвеститорите оценяват фискалния риск в еврозоната през тази есен.

Разликата между доходността по френските и германските десетгодишни облигации е достигнала около 150 базисни пункта. Подобно ниво на този спред не е отчитано от времето на европейската дългова криза през 2011 и 2012 година. Тъй като Германия продължава да се възприема като основното сигурно убежище в Европа, сериозното разширяване на ножицата показва драстично завишената премия, която пазарите изискват за поемането на френски риск.

Бюджетен дефицит и политическа безизходица

В основата на пазарното недоверие стои комбинация от висок държавен дълг, сериозен бюджетен дефицит и политически пречки пред ограничаването на държавните харчове. Публичният дълг на Франция вече възлиза на около 119 процента от брутния вътрешен продукт, като прогнозите сочат, че може да доближи 122 процента през следващата година. Очаква се бюджетният дефицит за текущата година да бъде около 5,4 процента от икономиката, което е значително над допустимата европейска граница от три процента.

Проблемът се усложнява допълнително от високите лихви. Когато старият дълг трябва да бъде рефинансиран при доходност от близо пет процента, все по-голяма част от националния бюджет се насочва към лихвени плащания. Разходите за обслужване на задълженията вече са сред най-големите пера във френския бюджет и тенденцията е те да нарастват. Според анализаторите страната планира рекордно емитиране на облигации през следващата година за приблизително 381 милиарда долара, за да покрие дефицита си и да рефинансира стари плащания – операция, която при настоящите лихви става изключително скъпа.

Правителството се намира в затворен кръг: за да успокои инвеститорите, трябва да свие дефицита, но опитите за рестрикции срещат политическа и обществена съпротива. Всяко отлагане на реформите обаче кара пазарите да вдигат още повече изискваната доходност.

Глобалният натиск и ролята на Япония

Френските затруднения се случват на фона на глобално покачване на доходността по облигациите. Американските десетгодишни книжа се движат в диапазона между 5,2 и 5,3 процента, а значително повишение на дългосрочните лихви отчитат още Италия, Япония и Южна Корея.

Сред основните причини за глобалния натиск са високите цени на енергията, които подхранват инфлацията, огромните бюджетни дефицити и нуждата на правителствата да пласират нов дълг. Сериозен конкурент за свободния капитал се явяват и мащабните корпоративни инвестиции в сферата на изкуствения интелект.

Допълнителен фактор на пазара е Япония. След години, в които японските инвеститори се възползваха от нулевите лихви у дома, за да купуват европейски и американски дълг, сега този капитал се връща обратно в Азия заради нормализирането на местната доходност. Само за тази година японските позиции в американски държавни книжа са намалели с около 120 милиарда долара.

Въпреки че Франция не е изправена пред непосредствен проблем с намирането на финансиране и не се очаква директно повторение на кризата от 2012 година, мащабът на нейната икономика я превръща в най-важния тест за еврозоната. Инвеститорите дават ясен сигнал, че ерата на евтиния държавен дълг е приключила и пазарите отново наказват строго липсата на фискална дисциплина.