Провалът на системата за изпълнение на наказанията е "признат" на европейско ниво

Българските граждани Стоян Колев и Антон Петковски бяха включени в обновения списък на най-издирваните престъпници в Европа (Europe’s Most Wanted), поддържан от Европол. Административният акт на европейската полицейска служба от декември 2025 година обаче хвърля светлина върху дългогодишен структурен проблем на българската правосъдна система – невъзможността да задържи ефективно осъдени за тежки престъпления лица преди те да изчезнат безследно.

Случаят "Гранити" – хроника на едно предизвестено бягство

Особено показателен за институционалния дефицит е казусът със Стоян Колев. През 2023 година, след 15-годишна съдебна сага, Върховният касационен съд (ВКС) окончателно потвърди неговата 18-годишна присъда. Колев бе признат за виновен за отвличането и поръчителството на убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов – управител на фирма "Гранити".

Въпреки тежестта на обвинението и дългия процес, системата за мерки за неотклонение позволи на осъдения да се укрие непосредствено преди привеждането на присъдата в изпълнение. Стоянов бе отвлечен още през 2008 година заради спор за 2,5 декара земя, а тялото му бе открито година и половина по-късно. Днес, вместо в затвора, Колев е лице от плакат на Европол с предупреждение, че може да е въоръжен и опасен.

"Фантомите" на прехода

Вторият българин в печалната класация е Антон Петковски, известен с прякора Нашко. Неговият случай илюстрира пълната липса на ефективност в издирвателните мероприятия през последните две десетилетия. Петковски е осъден на доживотен затвор за двойно убийство, извършено през 2001 година в село Селище, Благоевградско. Жертвите са бизнесменът Ангел Христов и съучастник на самия Петковски.

Въпреки че престъплението е извършено с показна жестокост – използван е картечен пистолет "Скорпион", извършителят успява да избегне правосъдието вече над 20 години. Включването му в списъка на Европол е пореден опит за активиране на международното сътрудничество, след като националните ресурси очевидно са изчерпани.

Цената на неефективността

Присъствието на български имена в този списък не е просто полицейска статистика. То е индикатор за сериозни пропуски в граничния контрол и механизмите за изпълнение на наказанията. Докато институциите отчитат дейност чрез обновяване на бюлетини и снимки, реалната тежест остава върху данъкоплатците, които финансират скъпоструващи, но ялови съдебни процеси, и върху близките на жертвите, за които справедливостта остава само на хартия.

Гражданите, които разполагат с информация за издирваните лица, могат да сигнализират анонимно чрез платформата eumostwanted.eu, но експертите остават скептични относно ефекта на подобни мерки без реална реформа в работата на службите за сигурност.