Бизнесът у нас губи конкурентоспособност на световните пазари

Българската икономика отчита стабилен растеж от 3.1 процента за изминалата 2025 година, достигайки номинален обем от близо 227 милиарда лева според окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ). Зад тази позитивна фасада обаче се крие сериозен структурен проблем. Растежът се дължи почти изцяло на вътрешното потребление, докато индустриалният сектор търпи тежки загуби и регистрира поредна година на спад в брутната добавена стойност с 3.4 процента. Според икономическия анализ на вестник "Труд", свиването на заетостта и производството е директно следствие от европейските екологични регулации, загубата на конкурентоспособност и липсата на адекватни фискални политики у нас.

Зелената примка около родния бизнес

Свиването на преработващата и добивната промишленост не е моментен трус, а трайна и опасна тенденция. Националната статистика отчита 14 поредни месеца на спад в промишленото производство, като само през януари тази година потъването е с 8.6 на сто на годишна база. Според експертите, основен двигател на този срив е Зелената сделка на Европейския съюз. Скъпата енергия и високите изисквания за въглеродна неутралност правят българската продукция неконкурентоспособна на световните пазари спрямо агресивните икономики на САЩ и Китай.

"Европейските регулации се превръщат в усмирителна риза за производителите, докато вносът от трети страни залива пазара ни", твърдят анализатори, цитирани от столичния ежедневник. Това се доказва математически и от данните за външнотърговското салдо през последните месеци – вносът скача драстично с над 11 процента, докато износът на практика е замръзнал, което води до директно изтичане на капитали навън.

Механизмът CBAM като спасителен пояс

Докато критиките към Брюксел се засилват на местно ниво, Европа вече въвежда своя Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM). Инструментът е проектиран специално да обмитява стоки като стомана, цимент и торове, които идват от държави с по-ниски екологични стандарти. Целта е да се предпазят европейските, включително и българските производители, от нелоялна външна конкуренция. Въпреки това, ефектът от тези протекционистки мерки все още не се усеща реално върху българската преработваща индустрия, която продължава да съкращава персонал и да ограничава мощности.

Кредитният бум крие риск от нов балон

Другият скрит риск зад макроикономическия растеж е самият източник на потреблението. Пазаруването и строителството, които дърпат брутния вътрешен продукт нагоре, са сериозно стимулирани от агресивна кредитна експанзия. Българската народна банка (БНБ) вече предприе мерки през изминалата година и въведе допълнителни изисквания към търговските банки за антициклични капиталови буфери. Централната банка системно предупреждава за опасност от прегряване на пазара на недвижими имоти. Ако лихвените проценти се повишат рязко или пазарът се пренасити, строителният сектор бързо може да се превърне от двигател на икономиката в тежест, повтаряйки катастрофалния сценарий от 2008 година.