Италианската звезда вдигна на крака хиляди фенове с музикални реверанси към България

Ерос Рамацоти направи няколко специални жеста към българската публика по време на концерта си в изпълнената до краен предел зала "Арена 8888 София" снощи, съобщават от БТА. Италианският изпълнител благодари на чист български език, а към края на почти двучасовото си шоу оцвети огромния екран зад гърба си в цветовете на националния ни трибагреник.

Музикалната изненада за "Евровизия"

Най-неочаквана за зрителите се оказа заигравката с "Bangaranga" – песента на изпълнителката Дара, с която България участва тази година на конкурса "Евровизия". Самият артист запя рефрена и започна да танцува в ритъма на парчето.

"Това беше най-купонджийският концерт на Ерос", сподели дългогодишна почитателка, която е присъствала на всичките му гастроли у нас. По думите ѝ, дори след десетилетия в големия шоубизнес, любимецът ѝ не се страхува да излезе извън собствения си репертоар и зоната си на комфорт.

Линията на персонализация продължи и във финала на един от най-големите му хитове "Musica è" от едноименния албум от 1988 година, който завърши категорично с възгласа "София е!".

Директен контакт с публиката

Доказателство за сливането с феновете бе фактът, че Рамацоти на няколко пъти слезе при хората, които не спираха да го прегръщат. Той галеше по главите случайни зрители, подканяше ги да танцуват с него, а в един момент дори подаде микрофона си на малко момче. Италианецът раздаде няколко шапки и почти през цялото време флиртуваше с тълпата чрез камерата, която следеше всяко негово движение. Според присъстващите, непрекъснатото му общуване не е било просто формален реверанс, а опит за истинска близост.

"Имаше по-разчупена, почти празнична динамика, различна от по-сантименталния тон, с който често се свързва музиката му", коментира млад мъж в залата. По думите му концертът е надхвърлил рамката на добре режисирано шоу и се е доближил до спонтанността на общо преживяване.

Музикална ретроспекция и ясни послания

Първият бис на изпълнителя бе акустично парче за глас и китара, което внесе необходимата интимност след динамичната основна част. На самия финал Рамацоти запя "Più bella cosa" заедно с всичките единадесет музиканти от своя бенд, връщайки първоначалната енергия. Преди това той преведе публиката през цялата си близо 45-годишна кариера, поднасяйки над двадесет от най-известните си песни.

Любопитен контрапункт на сценичното оживление беше почти пълната липса на дълги вербални обръщения от страна на артиста. Вместо това, посланията бяха делегирани на екраните – текстове за любовта, вярата, човечността и мира.

"Какво преживяваме, какво правим, човешко ли е всичко това? Не мисля. Вярвам, че все още има чудесни хора на този свят. Нека не се отчайваме! Нека не се предаваме! Любовта винаги ще побеждава!", гласеше едно от изписаните послания, което според очевидци е резонирало силно с настроението в залата.