Ендокринологът обясни защо инсулиновата резистентност засяга все повече млади хора

Инсулиновата резистентност е една от най-често срещаните диагнози при жените днес и засяга все повече млади хора в България. Ендокринологът д-р Александра Маркова обясни какви са истинските причини за това състояние и защо популярните протеинови барчета всъщност могат да навредят, предаде NOVA.

"Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките в тялото губят своята чувствителност към действието на хормона инсулин. Съответно, панкреасът, за да компенсира това състояние, секретира все повече инсулин, за да се справи, но това е ранен сигнал. Тук е важно да му обърнем внимание, за да превантираме захарния диабет", обясни д-р Маркова в ефира на NOVA NEWS.

Комплекс от фактори

Факторите за отключване на състоянието са няколко и не се ограничават само до храната, подчерта специалистът. "Генетични фактори също имат значение. Факторите на начина на живот, включително неправилното хранене, липсата или ограниченото движение също има ефект, хормоналните дисрегулации, едно хронично нискостепенно възпаление също може да доведе до инсулинова резистентност", каза д-р Маркова.

Тя подчерта, че състоянието се среща все по-често при млади хора, а не само при жени в менопауза, които поради естрогенния дефицит са по-предразположени. Не винаги са нужни лабораторни изследвания, за да се усъмним в наличието на инсулинова резистентност. "Тя се вижда по кожата", каза д-р Маркова.

Рафинираните храни са проблем

Проблемът често се крие в съвременния начин на хранене, обясни ендокринологът. "Това е заради рафинираните, преработените храни с висок гликемичен индекс, трансмазнините, които срещаме доста често, растителните масла, храните, които ни се предлагат за здравословни, а всъщност не са", каза тя.

Дори популярните протеинови барчета, смятани за полезни, могат да бъдат подвеждащи. На въпрос дали са здравословни, отговорът на д-р Маркова беше категоричен: "Не, няма нищо полезно в тях".

Съня е критично важен

Качеството на съня е от огромно значение за инсулиновата чувствителност, предупреди специалистът. "Безсънието води до покачване на стреса, покачват се хормони като кортизол, епинефрин, които пък довеждат до инсулинова резистентност", каза д-р Маркова. Тя цитира проучване, според което само три последователни дни с нарушен дълбок сън намаляват инсулиновата чувствителност с 25 процента.

Късната вечеря също е рисков фактор, защото повишава кръвната захар и телесната температура, активира симпатиковата нервна система и пречи на съня, като така се завърта порочен кръг, обясни ендокринологът.

Д-р Александра Маркова е специалист ендокринолог с над девет години медицински опит. Тя е член на Български лекарски съюз и Българско дружество по ендокринология, а нейните интереси са в сферата на захарен диабет, предиабет, затлъстяване, щитовидни заболявания, остеопороза, хипофизни и надбъбречни заболявания.