За какво е страшно дори да си помислиш? Българи в Конституцията? Никога!, отбелязва активистът за правата на човека в Македония

Президентската кампания в Северна Македония е в разгара си.

Първият тур на президентските избори ще се проведе на 24 април, а вторият, заедно с парламентарните, е насрочен за 8 май. В надпреварата за президент на държавата участват седем кандидати, петима от които са представители на македонския политически блок, а другите двама от албанския. Но какво предлагат кандидатите за президенти от македонския политически елит, освен монолитен наратив, остарели истини, подправени с национал-шовинистически страсти и съпротива срещу българите?

Абсолютно нищо!

Това отбеляза в анализ за БГНЕС Ели Секуловска - активист за правата на човека в Македония.

Формата на предаване на мисли е същата като преди и не е претърпяла никаква еволюция. Изреченията им са удавени в македонска безсмъртна простащина, изпълнени с лозунги, схеми, маниери на македонската национална мисъл, без да придават свежо съдържание. Изглежда само едно нещо е сигурно в Северна Македония и то е, че нищо не е сигурно и нищо не е такова, каквото изглежда. Социалдемократите са за либерализма, десните са за левите, а политическите бандити са за процедурите.

Кандидатът за президент Максим Димитриевски от партия „Знам“, иначе фракция на Социалдемократическия съюз, предлага промяна на Споразумението с България и вписване на българите в Конституцията, едва след като Северна Македония продължи преговорите с Европейския съюз! Това би означавало спиране на правата на българите! На подобно мнение е и кандидатът за президент Стевчо Якимовки, който наскоро беше включен в американския „черен списък“.

Кандидатите за президент на Северна Македония Гордана Силяновска и Биляна Ванковска застъпват същата гледна точка по отношение на двустранния договор с България и са за отмяна на „френското предложение“. Гордана Силяновска, бивша левичарка, сега кандидат за президент на партията ВМРО-ДПМНЕ, говори за насочване на Северна Македония към европейския път, но с анулиране на Преспанския договор и Договора с България. Биляна Ванковска, кандидат на "Левицата", също се застъпва за разваляне на споразуменията и казва, че посоката, в която страната трябва да се движи, е на изток, а именно влизането на Северна Македония в БРИКС. Кандидатът за президент от Социалдемократическия съюз Стево Пендаровски е с по-умерено отношение към конституционните промени, докато албанските представители Буяр Османи и Арбен Таравари са за бързи конституционни промени, реформи във всички области, които са необходими и бърз начин за започване на преговорния процес с ЕС.

След кампанията оставате с впечатлението, че Северна Македония е една яма, в която актьорите се цапат в калта пред очите ни, а манталитетът на дребнотемието се пренесе и в политиката. Интересувайки се от платформи с националистически послания на преден план, общото между всички кандидати от македонския политически елит е призивът за някаква форма на колективна идентичност. Това е само една индикация, че Северна Македония все още не е направила крачка напред в нито един сегмент от своето съществуване, а е останала в блатото на интелектуалния провинциализъм. Национализмът достигна своя максимум, а зависимостта на македонците от македонизма е брутална.

За какво е страшно дори да си помислиш?

Българи в Конституцията?

Никога!

Наистина е трагикомично и по-малко странно, че тяхната реторика срещу българите е водена тържествено преди десетилетия и се е превърнала във фундаментална полемика на македонския интелектуализъм. Това е тема на безброй лекции, статии и написани книги. Те казват, че имат нужда от история, защото без нея биха били обезобразени и започват да я фабрикуват насила, като поставят на всеки ъгъл паметник на безбройните си национални герои, празнуват национален празник всяка втора седмица, държат бомбастични речи и се убеждават, че имат страхотно минало. Фабрикуването на история в Северна Македония е начинание, което поглъща огромни количества загубено време. Цялата атмосфера изглежда като футболен мач, а отборът на Македония се държи като футболен отбор, който трябва да победи на всяка цена, но за съжаление така и не успява да отбележи гол.

Постоянно доказват, че са най-старата нация в света и през повечето време в изказванията си използват: "Ние македонците"!

Каква е тази Северна Македония - какво е това "ние"?

Това не се знае..

Ако го потърсите в интернет, ще видите, че никой народ в света не доказва толкова, че е най-старият народ в света, както го правят македонците; първо защото няма доказателства за това и второ защото дори не е важно. Но защо точно македонците го правят? За да могат да оправдаят собственото си нищожество, в което живеят. От тях идва тъмната фантазия, без която не би могло да се преглътне излишъкът от фалит и безпаричие.

Наскоро Световната банка представи последния си икономически доклад за Западните Балкани, в който се посочва, че миналата година Северна Македония е имала най-нисък икономически растеж сред страните в региона с 2,5% и най-голям бюджетен дефицит.

Същият ден американската неправителствена организация "Фрийдъм Хаус" представи своя доклад от 25 страници, според който Северна Македония е оценена като " хибрид" по отношение на правото и борбата с корупцията. В преходен план „цикличният хибрид“ е система, при която смяната на правителството и елитите прави невъзможно извършването на ключови структурни промени, тоест реформи.

Отбелязаните лоши оценки в отчетите бяха топ новини във всички новинарски емисии, но вместо задълбочаване, анализи, паралели от страна на македонската експертна и политическа общественост, медийното пространство отново се изпълни с антибългарска риторика!

Реформите трябваше да се случат преди 30 години, но т. нар. македонски авангард и експертиза по ключови въпроси се характеризират с иронията, саркастичния бягство и играта на "криеница". Разчитайки на своите синекурни длъжности, те се възползват от факта, че това толкова затворено общество иска да слуша най-вече "това, което отдавна знае". Скрити под маската на национал-шовинистическия наратив, техният нелоялен живот, незаслужената йерархия, неискреното отношение както към гражданите, така и към Европа, не позволяват пряк контакт с епохата, с бъдещето.

Вижте всички тези празници на македонската интелигенция: тези концепции, тези открития! Перспективи! Тънкости! Публикации! конгреси! Дискусии! институти! Но все пак прави впечатление липсата на ерудиция, интелект и непредубеденост. Принципът на обратната пропорционалност е достигнал до същината на нещата, защото по-голямата надута ерудиция отговаря на по-голямата категория глупост и неразумност. В македонската епистема това, което е глупаво и неразбираемо, е непонятно по гигантски начин и следователно дори не може да бъде схванато.

Херметически затвореното общество създаде македонеца, който, сътворен чрез дедукция, създава литература, пише, мисли, има изведени морални принципи, изведена мярка... за да бъде част от една затворена Северна Македония. Всичко е затворен кръг без индивидуалност, който създаде анемия в образованието, философията, изкуството, безидейността, хората! Далеч сме от Европа, символично основана на суеверия и митове. Тук всичко е превърнато в ментална църква само да наруши този монолит на несъзиданието и угасването на духа.

Чудя се как да обичаш тази страна, как да я чувстваш като своя, когато тя се дави в морето от хегемонистко-християнско-националистически наративи? Каква е тази така наречена демокрация, която не иска да мисли и да се интересува от малцинствата?

Но нищо не трябва да ни учудва за тази страна, която смята, че националността се постига по предварително зададена програма. Стиснати по форма, удавени в национализъм, те не подлежат на никаква еволюция. Общества, основани на догми, а не на развиване на оживена дискусия, не могат да се модернизират и да хванат коловоза на европейския път.

Ще трябва да последва период на депресия и отрезвяване, но затова е необходимо да се появи спасителна антитеза, творческа опозиция, която да направи крачка напред. Не съм сигурна, че на тази основа страната би могла да създаде тази опозиция, която ни е повече от необходима. Безпомощността на епистемата пред лицето на неразумността е характерна за Северна Македония.

Ако македонците не приемат факта, че са народ като всички други народи на този свят и по никакъв начин не са специални; докато не се обърнат към бъдещето, а не към скалъпеното минало, тогава всякакви добронамерени критики, съвети, ентусиазъм от страна на Европейския съюз да помогне на тази страна най-после да тръгне по европейския път, ще бъде просто загубено време. За съжаление, това означава и загуба на младото население, което все по-масово напуска страната, търсейки по-добро бъдеще, кариерно развитие и поне малко уважение към човешката личност, която да не е затънала в евтиния колективен и деструктивен националистически разказ и празна фразеология.